Правителството на Нидерландия реши да се откаже от името Холандия
Проблемът бил имиджът на страната, която туристите свързвали предимно с наркотици и амстердамския „квартал на червените фенери“. Ребрандирането засяга спортистите, които ще представляват Нидерландия на Олимпиадата в Токио през 2020 г., музикантите на бъдещия конкурс Евровизия, въобще лицето й на всички социални, политически и културни форуми.
Тази новина, част от постмодерния свят и тенденцията с лекота да сменяме своите идентичности, вече не ни изненадва. За щастие имаме книгите, а те показват истинския характер на една нация, или… накъде ще я отвее вятъра на политкоректността.
Припомняме някои емблематични имена от холандската литература.
Ане Франк
Eврейското момиче, което описа в дневник живота си по време на нацистката окупация на Холандия. Книгата й е преведена на десетки езици и е включена в учебните програми на много страни по света. „Не се плаша от нищо, освен от собствените си недостатъци„, казва Ане Франк в разгара на Втората световна война.
Йохан Хьойзинха
Уважаван професор по история в Гронингенския университет, полиглот, който владее осем езика. Добива особена популярност, след като през 30 – те години на 20 в., развива културологичната теза за ролята на игрите в цивилизацията, в блестящия си труд Homo ludens (Играещият човек). От него вземаме цитата: „Във всички времена моралистите не са преставали да се оплакват от рязко падение на нравите.“
Рей Клуун
Специалист по маркетинг, който на 35-годишна възраст губи жена си след тежка битка с рака и разказва за собственото си разюздано поведение по време на нейното боледуване в романа „Отива една жена при лекаря“. Той става тотален бестселър, като само в Холандия тиражът му надхвъря 600 хил. копия. У нас Рей Клуун има издадени още три книги, но колкото и да е скандален и противоречив, творчеството му заслужава внимание. Най-малкото защото вътре се срещат и такива фрази: „В разкаянието има своя закономерност: то идва закъсняло във вечността.“
Херман Кох
Един от най-разпознаваемите съвременни холандски автори. Освен на литературното поприще се е изявявал като журналист, телевизионен продуцент и актьор. Преди 10 години постига международно признание с романа си „Вечерята“, в който действието се развива в рамките само на една вечер от живота на холандско семейство, а засяга проблемите на цялото общество дотогава. Хладнокръвен, техничен, целеустремен писател, чиято дистанцираност в чувствата понякога стряска, но именно тя му печели милиони читатели по света. Творчеството на Херман Кох е пълно с изводи от типа: „Мисля, че светът ще се преобрази, ако съжалението изчезне от него.“
Арнон Грюнберг
Друго бунтарско перо на холандската литература. Българската публика познава две от книгите му – „Тирза“ и „Амстердамски блус“. Едва на 48 г, Грюнберг е твърде плодовит автор, зад гърба си има 12 романа, които са преведени на 30 езика, носител е на много награди, влючително за цялостно творчество. Препоръчваме го на тези, които пазят младежки плам в сърцето и не обичат извисените сентенции, или както пише авторът, „За да живеете истински, трябва да загубите контрол над живота„.
Мишел Фейбър
Той е от хората, които наричаме „граждани на света“. Роден е в Холандия, живял е в Австралия, а сега в Шотландия. Умее да пресъздава викториански сюжети с фантастични елементи в тях. Томчето му с разкази „Ябълката“ напомня на творчеството на Дикенс и Текери, с пъстра галерия от образи извън общоприетите нрави. Как пише ли? Красиво, ето така… „блаженство е да се окажеш сред хора, които не знаят нищо за теб!“
Еразъм Ротердамски
Фигура, на която й приляга тежко да завърши нашата литературна разходка из Нидерландия. „Дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени“ – казва човекът, оставил диря в съкровищницата на философията с шедьовъра „Възхвала на глупостта“. Създаден е през 16. век под формата на писмо-беседа до неговия приятел Томас Мор. Зад сериозния тон се крие сатира от най-висока проба, толкова актуална днес, когато сме развили потребителски вкус към всеки аспект от живота, та изграждаме своя образ, действайки от ситуацията на мига.
Литературна разходка от Людмила Еленкова