Лира Литературно-рекламна Агенция
„Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката на космическата скука.”
Може да звучи скандално, но си е класика, още повече че тези думи изрича френският класик-натуралист Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан. На 5 август отбелязваме 169 години от неговото рождение.
Освен стопроцентов бохем, Ги дьо Мопасан е потомствен аристократ – твърди се, че е роден в замък в Нормандия, а предците му идват от стар лотарингски род. Майката на Мопасан била изтънчена дама и напуснала съпруга си, защото често й изневерявал. Своя непримирим нрав тя предала на синовете си Ерве и Анри, а вторият, преди да стане прочут писател, изгонили от семинарията, която по никакъв начин не съответствала на страстната му натура. Темите за лудостта и самоубийството често занимавали ума на твореца, който се славел като добър любовник и запален пътешественик. Мопасан завършва средно образование в най-реномирания лицей на Руан, после учи право в Сорбоната, записва се доброволец в армията по време на Френско-Пруската война, работи като чиновник в две министерства, занимава се с журналистика.
Съзвездие от ярки личности формира средата му – Флобер, Зола, Тургенев. Заобиколен е от красиви жени и подобаващ за времето си лукс, притежава къща в Кан и дори яхта, която кръщава на своя шедьовър „Бел Ами“. Жизненият път на Мопасан приключва рано – той умира едва 42-годишен, в частен приют за душевноболни близо до Париж, но оставя значителен обем литература – около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.
Днес, когато отбелязваме 169 години от неговото рождение, се убеждаваме колко липсват творци от висок ранг, които да надживеят слабостите, болестите, върховете и спадовете в своя живот с такъв замах, че накрая честно да кажат за себе си – „Влязох в литературата като метеор, ще изляза като мълния.”
