Начало / Читателски дневник / 9 книги, които разказват Япония

9 книги, които разказват Япония

Още по-ценни са, защото – без една, са написани от българи

181101171547-katsushika-hokusai-6-full-169

Страната на изгряващото слънце винаги ни е била интересна. Култура и психология, история и обичаи – всички те будят у нас искрено любопитство. Затова възможността да я пребродим чрез книгите ни се стори прекрасна възможност. Ето девет, които говорят много за Япония.

218729_b

„България и Япония. Политика, дипломация, личности и събития“ (2019 г.)

Книгата представлява цялостен обзор на българо-японските отношения от тяхното зараждане преди повече от век, през трудния период около и след Втората световна война, до цялостното им възстановяване и укрепване след превръщането на България в демократична страна.

Вяра Вутова-Стефанова е дипломат с 40-годишен стаж и богат опит в българо-японските отношения. Доц. д-р Евгений Кандиларов е специалист по съвременна политическа и икономическа история и международни отношения, като се занимава особено с региона на Източна Азия. Специализирал в Япония.

 

218115_b

„Япония. Векът на Дзен“
(2019 г.)

Поредната книга на Братислав Иванов позволява на читателите да се запознаят с „дзен“ – елемент от изключително значение за японското културно развитие във вековете. В книгата той е разгледан в контекста на индийския, китайския и японския будизъм, като акцент е поставен върху утвърждаването му в Япония. Читателите ще се запознаят с понятието „чист дзен“ и епохата на процъфтяването му.

Братислав Иванов е сред най-добре познатите български японисти. Завършил в Московския държавен университет, той е автор на трудове по лингвистика и културология, както и преводач от японски език. През 2009 г. е удостоен с Ордена на изгряващото слънце от император Акихито.

 

185252_b

„Дзен и традиционните японски изкуства“
(2014 г.)

Книгата запознава читателите с японския дзен и влиянието му върху редица традиционни японски изкуства като калиграфията, живописта, литературата и хайку, театралното изкуство „но“, както и „садо“ – „пътя на чая“.

Проф. дфн. Бойка Цигова е преподавател по Японистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Завършва Държавния университет на Санкт Петербург през 1979 г., става доктор по японско литературознание през 1991 г., а през 2006 г. – професор.

 

204475_b

Моши моши, Япония“
(2016 г.)

Под формата на отделни откъси – кратки есета и разкази, епизоди от живота на авторката в Япония, книгата позволява на читателя да се докосне до Страната на изгряващото слънце съвсем отблизо. „Моши моши, Япония“ се превръща в бестселър скоро след излизането си на пазара – дали заради достъпния език, или емоционалните и заинтригуващи разкази, тя бива високо оценена от българската публика.

Изразът „моши моши“ на японски език е фразата, с която започват повечето телефонни разговори – недалеч по значение от нашето „ало“.

Юлиана Антонова-Мурата е завършила немска филология и психология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Има опит на дългогодишен дипломат, благодарение на което обитава различни места по света. Най-дълбоко в сърцето ѝ обаче остава Япония, където тя живее със съпруга и децата си.

 

215665_b„Уки уки, Япония“
(2018 г.)

Втората книга на Юлиана Антонова-Мурата следва успешната формула на нейния бестселър от 2016 г. и ни предлага още по-богат набор от истории за Япония.

Заглавието също звучи далеч по-уверено – наместо плахото „моши моши“, чувството тук е за радост. Японската ономатопея „уки уки“ създава усещането за веселост и добро настроение – или човек, който никога не пада духом.

 

modernizatsiyata-meydzhi-v-konteksta-na-vanshnopoliticheskite-vzaimootnosheniya-1868-1912-31

„Модернизацията Мейджи в контекста на външнополитическите взаимоотношения (1868 – 1912)“
(2017 г.)

Книгата се занимава с периода на японската модернизация Мейджи – години на радикални промени, благодарение на които Япония се превръща от страна, изправена пред реалната заплаха да загуби суверенитета си на независима държава, в гигант, който не просто влиза в съревнование с Великите сили, но бързо е става една от тях.

Светлана Иванова е преподавател по история на Япония, Китай и Корея в СУ „Св. Климент Охридски“, Център за източни езици и култури, Катeдра „Езици и култури на Източна Азия“.

 

194136_b

„Японски приказки“
(2015 г.)

Поредицата „Приказна съкровищница“ включва и тази красива книжка с много добре подбрани японски приказки. Скътали са в себе си чудното и мистериозното от един непознат свят, в който живеят всевъзможни същества – някои добри, други зли, а трети – според настроението…

Представени са приказки като „Дядо Ханасака“, „Дърводелецът и демонът Онироку“ и „Селянинът и чудовището Тенгу“.

 

212290_b

„Старояпонската литература“
(2018 г.)

Тази книга на Братислав Иванов представя най-старата японска литература, към която се отнасят най-вече литературно-историческите хроники „Коджики“ (712 г.) и „Нихонги“ (720 г.), историко-географските описания „Фудоку“ и разбира се, поетичната антология „Ман‘йошю“.

Чрез преводи на редица стихотворения точно от нея, авторът илюстрира особеностите на традиционната японска поетика.

 

216026_b

„Японската класическа литература“
(2018 г.)

Книгата представлява продължение на предната, разгледаният времеви интервал е т.нар. период „Кокуфу бунка“ или период на традиционна култура, който обхваща 10-11. век.

Шедьоврите, създадени тогава, продължават да се считат за фундаментални произведения на японското литературно изкуство и дори основа на националната идентичност. Те предизвикват все повече интерес и на Запад.

Книги за Япония подбра Йордан Проданов
Авторът е студент по Японистика в СУ „Св. Кл. Охридски“
и едногодишен специализант в Токайския университет в Япония

Прочетете още

Led

Вълнуващи загадки по никое време

Книги за четене на прелома на януари и февруари Заглавията, които събрахме, бързо покачват градусите – …