Лира Литературно-рекламна Агенция
Още по-ценни са, защото – без една, са написани от българи
Страната на изгряващото слънце винаги ни е била интересна. Култура и психология, история и обичаи – всички те будят у нас искрено любопитство. Затова възможността да я пребродим чрез книгите ни се стори прекрасна възможност. Ето девет, които говорят много за Япония.
„България и Япония. Политика, дипломация, личности и събития“ (2019 г.)
Книгата представлява цялостен обзор на българо-японските отношения от тяхното зараждане преди повече от век, през трудния период около и след Втората световна война, до цялостното им възстановяване и укрепване след превръщането на България в демократична страна.
Вяра Вутова-Стефанова е дипломат с 40-годишен стаж и богат опит в българо-японските отношения. Доц. д-р Евгений Кандиларов е специалист по съвременна политическа и икономическа история и международни отношения, като се занимава особено с региона на Източна Азия. Специализирал в Япония.
„Япония. Векът на Дзен“
(2019 г.)
Поредната книга на Братислав Иванов позволява на читателите да се запознаят с „дзен“ – елемент от изключително значение за японското културно развитие във вековете. В книгата той е разгледан в контекста на индийския, китайския и японския будизъм, като акцент е поставен върху утвърждаването му в Япония. Читателите ще се запознаят с понятието „чист дзен“ и епохата на процъфтяването му.
Братислав Иванов е сред най-добре познатите български японисти. Завършил в Московския държавен университет, той е автор на трудове по лингвистика и културология, както и преводач от японски език. През 2009 г. е удостоен с Ордена на изгряващото слънце от император Акихито.
„Дзен и традиционните японски изкуства“
(2014 г.)
Книгата запознава читателите с японския дзен и влиянието му върху редица традиционни японски изкуства като калиграфията, живописта, литературата и хайку, театралното изкуство „но“, както и „садо“ – „пътя на чая“.
Проф. дфн. Бойка Цигова е преподавател по Японистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Завършва Държавния университет на Санкт Петербург през 1979 г., става доктор по японско литературознание през 1991 г., а през 2006 г. – професор.
„Моши моши, Япония“
(2016 г.)
Под формата на отделни откъси – кратки есета и разкази, епизоди от живота на авторката в Япония, книгата позволява на читателя да се докосне до Страната на изгряващото слънце съвсем отблизо. „Моши моши, Япония“ се превръща в бестселър скоро след излизането си на пазара – дали заради достъпния език, или емоционалните и заинтригуващи разкази, тя бива високо оценена от българската публика.
Изразът „моши моши“ на японски език е фразата, с която започват повечето телефонни разговори – недалеч по значение от нашето „ало“.
Юлиана Антонова-Мурата е завършила немска филология и психология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Има опит на дългогодишен дипломат, благодарение на което обитава различни места по света. Най-дълбоко в сърцето ѝ обаче остава Япония, където тя живее със съпруга и децата си.
„Уки уки, Япония“
(2018 г.)
Втората книга на Юлиана Антонова-Мурата следва успешната формула на нейния бестселър от 2016 г. и ни предлага още по-богат набор от истории за Япония.
Заглавието също звучи далеч по-уверено – наместо плахото „моши моши“, чувството тук е за радост. Японската ономатопея „уки уки“ създава усещането за веселост и добро настроение – или човек, който никога не пада духом.
„Модернизацията Мейджи в контекста на външнополитическите взаимоотношения (1868 – 1912)“
(2017 г.)
Книгата се занимава с периода на японската модернизация Мейджи – години на радикални промени, благодарение на които Япония се превръща от страна, изправена пред реалната заплаха да загуби суверенитета си на независима държава, в гигант, който не просто влиза в съревнование с Великите сили, но бързо е става една от тях.
Светлана Иванова е преподавател по история на Япония, Китай и Корея в СУ „Св. Климент Охридски“, Център за източни езици и култури, Катeдра „Езици и култури на Източна Азия“.
„Японски приказки“
(2015 г.)
Поредицата „Приказна съкровищница“ включва и тази красива книжка с много добре подбрани японски приказки. Скътали са в себе си чудното и мистериозното от един непознат свят, в който живеят всевъзможни същества – някои добри, други зли, а трети – според настроението…
Представени са приказки като „Дядо Ханасака“, „Дърводелецът и демонът Онироку“ и „Селянинът и чудовището Тенгу“.
„Старояпонската литература“
(2018 г.)
Тази книга на Братислав Иванов представя най-старата японска литература, към която се отнасят най-вече литературно-историческите хроники „Коджики“ (712 г.) и „Нихонги“ (720 г.), историко-географските описания „Фудоку“ и разбира се, поетичната антология „Ман‘йошю“.
Чрез преводи на редица стихотворения точно от нея, авторът илюстрира особеностите на традиционната японска поетика.
„Японската класическа литература“
(2018 г.)
Книгата представлява продължение на предната, разгледаният времеви интервал е т.нар. период „Кокуфу бунка“ или период на традиционна култура, който обхваща 10-11. век.
Шедьоврите, създадени тогава, продължават да се считат за фундаментални произведения на японското литературно изкуство и дори основа на националната идентичност. Те предизвикват все повече интерес и на Запад.
