Лира Литературно-рекламна Агенция
Испанският полярен изследовател дойде в България, за да представи новата си книга „Аз, Фрам“
Запалените по Антарктида приключенци и читатели имат шанса два пъти да съпреживеят съдбата на най-здравия кораб в света, достигнал преди два века Ледения континент. След като бе част от програмата на Софийския фестивал на науката, авторът ще гостува във великотърновския Хеликон на 14 май. Хавиер Качо има сериозна научна кариера зад гърба си и както лично се убедихме, разтапящо чувство за хумор. Разговорът ни за радио Хеликон той започна с шега за испанците, които не купуват диня, преди да са я опитали, но постави на масата… орех.
– Защо си носите орех?
– Защото символизира кораба „Фрам“! Един-единствен, уникален по рода си в цялата история на корабостроенето. По принцип корабите са конструирани така, че да избягват леда, който може да ги смачка. Спомнете си „Титатник“. А „Фрам“ е специално направен, за да застане лице в лице с ледовете. Говорим за съдове, строени през XIX-и и средата на XX в. Днес разбивачите на лед са много по-различни, трябва да го имаме предвид. Фритьоф Нансен планира и построява „Фрам“ така, че да е по модела на черупката на орех. Вижте този, който държа, и си представете „Фрам“- толкова груб и твърд, че ако го стиснеш, скача и се изплъзва. При движението на кораба е същото, но налягането на леда при него идва отдолу. Трябва да съм доста силен, за да смачкам с голи ръце един орех. Затова беше важно да го взема със себе си и да го дам за пример.
– Вярвали ли са по онова време на Фритьоф Нансен?
– Не, смятали са го за напълно побъркан. Особено британците са били сигурни, че корабът ще се разбие и самият Нансен ще загине.
– Колко дълго писахте тази книга и защо е важна за вас съдбата на „Фрам“?
– Имам чувството че я написах бързо, за около осем месеца, но съм я преживявал с години. „Фрам“ е митичен кораб за всеки човек, който се занимава с полярни изследвания. Моята първа книга е свързана с пътищата на Руал Амундсен и Робърт Скот до Южния полюс. Амундсен използва именно кораба „Фрам“, за да отиде до Антарктида. Оттогава обмислям да напиша историята на Фритьоф Нансен, който пръв се е сетил да го конструира.
– Как решихте разказът да тече от името на самия кораб?
– Исках да напиша книга за кораб, който има душа. Щом усетих, че точно „Фрам“ трябва да говори, тогава всичко стана много лесно. И красиво, особено когато осъзнах, че главният герой и корабът са едно и също нещо. Миналата година бях в музея „Фрам“ в Осло и прекарах часове там, разхождайки се из самия кораб, за да мога да го усетя. Той имаше много неща за споделяне. Например чувствата на всички изследователи, които са се качвали на него. Това позволи на самия мен, като автор, да се дистанцирам и да видя и техния труд с по-други очи. Понякога казвам, че са женски очи.
– Битките с морските стихии не са ли мъжка работа?
– Англичаните винаги говорят за корабите в женски род. На испански, въпреки че думата кораб е в мъжки род, моряците имат отношение към него като към жена. Когато Фритьоф Нансен иска да стигне до Северния полюс, самият кораб започва го увещава: „Знаеш ли къде си тръгнал? Знаеш ли колко е рисковано! С мен ти си в безопасност, но кой ще те подслони на леда, какво ще търсиш на Северния полюс, та там няма нищо!“. Ето ви мислене от позицията на жена.
На мъжете им харесва да се хвърлят в опасни територии, но вие, жените сте много по-практични. Веднъж, когато „Фрам“ вижда как моряците се грижат за малките кученца, родени на палубата му, той размишлява: „Ех, че са странни хората. От една страна, дават цялата си любов на бебетата – животни, от друга, безочливо могат да убият онези, които сметнат за врагове, като голямата бялата мечка заедно с нейните мечета.“
Така че това е перспективата на кораба…
– Вие сте работил в Национална комисия за космически изследвания. Защо от Космоса „скочихте“ във водата?
– Много повече ми харесва да се занимавам с леда и Антарктида. Това е лично мое предизвикателство. Да, за мнозина образът на космонавта е обгърнат с очарование и романтика, но космонавтите са под непрекъснат контрол и изпълняват инструкции. Полярните изследователи зависят от собствените си решения и тяхната работа е също толкова опасна, колкото космическата.
