Читалищата са коренът, който ни държи българи
Златни са помислите на ония хора, които преди цели 163 години решили да създадат тая люпилня на българщина – читалището. Може да се каже, че така се родила и професията библиотекар у нас. А проходилницата била в Свищов, Лом и Шумен. Като всяко начало, и това било ентусиазирано и пълно с планове и мечти. Самата дума, според различни източници, измислил Кръстьо Пишурка, който търпи много критики за творчеството си, но пък само заради това заслужава благодарността ни… Та той собственоръчно сложил една табела „Читалище“ над вратата на една от стаите в училището в Лом.
Сега библиотекарите имат празник – тъкмо на 11 май, когато и църквата чества светите братя Кирил и Методий. Както църквата е пуста без молитва, така и библиотеката е просто склад, ако в нея липсва библиотекарят. Той я прави жива и кара книгите да говорят.
Много от големите ни личности са се препитавали и така – като библиотекари. Сигурно и духа са хранили, разбира се, но имената им са доказателство, че професията е наистина специална. Вижте например един Елин Пелин – лично проф. Шишманов му ходатайствал да започне работа в Университетската библиотека. После станал и пазител в хранилището на Народната.
И Светослав Минков попада там – после дълги години е библиотекар в Българската земеделска и кооперативна банка, при това под ръководството на знаменития Тодор Боров – бащата на Цветан Тодоров.
И за да видите колко са важни читалищата, Боров е роден в Лом, важен просветен център по онова време.
Разбира се, хубаво е да надграждаме всичко това, а сега сме се свили и се надяваме просто да оцелее. Но нека сме оптимисти – библиотекарите се нуждаят от дух, защото професията им е от най-благородните. От онези, които помагат и ние да се сдобием с крила.