Георги Господинов благодари с кратко и мило писмо
Писателят получи приза за втори път – след 2013-а, когато го заслужи заради „Физика на тъгата“. Наградата по традиция се връчва от Хеликон в Деня на книгата и авторското право – 23 април. Отредена е за най-продаваната книга между 12-те номинирани и за Наградата Хеликон в предходната година.
Церемонията в софийската книжарница Хеликон-Витоша мина под музикалния съпровод на поетите Петър Чухов и Иван Христов – както е известно, те свирят толкова добре, колкото и пишат. Компания от техни събратя по перо уважи с щафетно четене Набоков, Уолт Уитман, Оруел и други, подбрани от книжарите именити автори.
Бойко Ламбовски откровено сподели, че читателският вкус понякога подвежда – той може да се повлияе от пиар на могъщ издател, от всякакви обществени и политически събития или от обикновен снобизъм. „Цветето на Хеликон“ обаче се е наложило през годините като обективен критерий за интерес от страна на четящите хора в България и към тях следва да са внимателни не само писателите и книжарите, но и всички анализатори на културния живот у нас. Като проследи къде е никнало „Цветето“ през годините, Ламбовски нарисува една лъкатушеща траектория с превес на хумора и историята, истински коктейл у автори като Боян Биолчев, Алек Попов и Милен Русков, с преимущество на първата съставка – смеха, при Михаил Вешим и Иво Сиромахов. Други писатели са захранвали читателския вкус с много символика, стремителен наратив и житейски трагизъм, като Виктор Пасков, Калин Терзийски, Катерина Хапсали, Недялко Славов и тазгодишният носител – Георги Господинов.
И тъй като самият награден не можа да присъства на официалната церемония, наградата от негово име получиха съпругата му Биляна Курташева и дъщеря му Рая Господинова. Статуетката връчи медийният експерт Георги Лозанов, който оцени автора на „Всичките наши тела“ като „публичен глас с най-голямо доверие в атмосфера на неистини и фалшиви новини“.
Георги Господинов благодари с кратко писмо, в типичния си, лаконичен стил: „Преди повече от трийсет години издадох първата си книга, „Лапидариум“. Много вода изтече оттогава, единствените, които не ме предадоха през тези 30 години, бяха моите читатели. Едно жури има да се съобразява с толкова много неща, читателите – единствено с вкуса си. Пожелавам на всяко жури да има тяхната свобода на избор. На читателите си благодаря! За четенето, което прозвежда спомени, понякога по-реални от преживените. За всичките наши тела, с които то ни снабдява. И още една малка радост, заради жанра на тази книга, заради малките истории във време на романи. Благодаря ви!“
От мястото на събитието: Людмила Еленкова
снимки: Ралица Маркова, „Хеликон-Витоша“