Начало / Критика / „Музика за хамелеони” – свещенодействие пред олтара на живота

„Музика за хамелеони” – свещенодействие пред олтара на живота

Cover-TKЮлия ПЕТКОВА

„Странно е накъде ни отнасят нашите страсти; размахали бичове, те ни тласкат към неканени съновидения, нежелани съдби.” – Труман Капоти

Тази сияйна колекция от репортажи и разкази, често определяни от критиката като „литературни бижута”, е посветена на американския драматург и носител на „Пулицър” Тенеси Уилямс. Не по-малко бляскав е самият предговор. Труман Капоти е прав, литературата е благороден, но безмилостен господар. Особено ако си станал неин роб едва на осем. Защото „когато Бог ти даде дарба, той ти дава и камшик, а този камшик е предназначен единствено за самобичуване.”

Музика за хамелеони“ (1980) е предшественик на стъписващата документално-художествена творба „Хладнокръвно”, превърнала се във визитна картичка. Любопитното е, че пет от тринайсетте „бижута“ в изданието виждат бял свят у нас за първи път. И как не, след като открито говорят за секс, за хомосексуалността на автора, а и за „неправилни” политически пристрастия – все теми, считани навремето за табу. Сборникът прекарва шестнайсет седмици в класацията с бестселъри на „Ню Йорк Таймс”, което е абсолютен прецедент за издание с кратки разкази.

Тази книга ни учи, че от неуспеха се научава повече, отколкото от успеха. Че писателят трябва да разполага с всички свои багри, събрани върху една-единствена палитра, и при необходимост да ги прилага едновременно. Че великите писатели носят крехка психика и никога не пишат повече, отколкото имат да кажат. Те пишат „просто и ясно − като ручей сред поляна.” Впрочем критиката оценява изключително високо специфичната атмосфера и настроение на сборника, широкия спектър от емоции, които Капоти обхваща, докато създава своята чудна характерология…

Реконструирайки разговори с хора, които нямат нищо общо помежду си, той си изработва стил. По-късно използва вариация на усвоената техника, написва документалния очерк „Ковчежета ръчноделки“ и разказите, които намират място в „Музика за хамелеони”. Очеркът директно препраща към шедьовъра „Хладнокръвно”, но там Капоти отсъства като участник в повествованието. Третият раздел в сборника носи заглавие „Разговорни портрети” – тук авторът разказва за срещите си с Пърл Бейли, Уила Катър, Боби Босолей, Мерилин Монро и други интригуващи личности от доста неочакван ракурс! Днес „Музика за хамелеони” лесно намира читатели, от всички поколения и краища на света… Нима ние, ценителите на Капоти, не приличаме на онези вездесъщи хамелеони от едноименния разказ, омаяни от музиката на думите?

Когато и последните ноти на книгата заглъхват, се пръскаме като искри от експлодирала звезда, но вече малко по-различни. Сякаш очите ни дълго са опипвали  дълбините на черното огледало на аристократката от Мартиника. За да се домогнат до загадката на необозримата човешка същност…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.