Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Странно е накъде ни отнасят нашите страсти; размахали бичове, те ни тласкат към неканени съновидения, нежелани съдби.” – Труман Капоти
Тази сияйна колекция от репортажи и разкази, често определяни от критиката като „литературни бижута”, е посветена на американския драматург и носител на „Пулицър” Тенеси Уилямс. Не по-малко бляскав е самият предговор. Труман Капоти е прав, литературата е благороден, но безмилостен господар. Особено ако си станал неин роб едва на осем. Защото „когато Бог ти даде дарба, той ти дава и камшик, а този камшик е предназначен единствено за самобичуване.”
„Музика за хамелеони“ (1980) е предшественик на стъписващата документално-художествена творба „Хладнокръвно”, превърнала се във визитна картичка. Любопитното е, че пет от тринайсетте „бижута“ в изданието виждат бял свят у нас за първи път. И как не, след като открито говорят за секс, за хомосексуалността на автора, а и за „неправилни” политически пристрастия – все теми, считани навремето за табу. Сборникът прекарва шестнайсет седмици в класацията с бестселъри на „Ню Йорк Таймс”, което е абсолютен прецедент за издание с кратки разкази.
Тази книга ни учи, че от неуспеха се научава повече, отколкото от успеха. Че писателят трябва да разполага с всички свои багри, събрани върху една-единствена палитра, и при необходимост да ги прилага едновременно. Че великите писатели носят крехка психика и никога не пишат повече, отколкото имат да кажат. Те пишат „просто и ясно − като ручей сред поляна.” Впрочем критиката оценява изключително високо специфичната атмосфера и настроение на сборника, широкия спектър от емоции, които Капоти обхваща, докато създава своята чудна характерология…
Реконструирайки разговори с хора, които нямат нищо общо помежду си, той си изработва стил. По-късно използва вариация на усвоената техника, написва документалния очерк „Ковчежета ръчноделки“ и разказите, които намират място в „Музика за хамелеони”. Очеркът директно препраща към шедьовъра „Хладнокръвно”, но там Капоти отсъства като участник в повествованието. Третият раздел в сборника носи заглавие „Разговорни портрети” – тук авторът разказва за срещите си с Пърл Бейли, Уила Катър, Боби Босолей, Мерилин Монро и други интригуващи личности от доста неочакван ракурс! Днес „Музика за хамелеони” лесно намира читатели, от всички поколения и краища на света… Нима ние, ценителите на Капоти, не приличаме на онези вездесъщи хамелеони от едноименния разказ, омаяни от музиката на думите?
Когато и последните ноти на книгата заглъхват, се пръскаме като искри от експлодирала звезда, но вече малко по-различни. Сякаш очите ни дълго са опипвали дълбините на черното огледало на аристократката от Мартиника. За да се домогнат до загадката на необозримата човешка същност…
