Начало / Колонката на... / Да премахнем часовете по литература

Да премахнем часовете по литература

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg.pagespeed.ic_.F8IF5rGXBR-239x300Николай ФЕНЕРСКИ

В далечната 2000 г., която като дете си представях, че е много напред в бъдещето, а вече се оказа назад в миналото, влязох за първи път в класната стая като учител и трябваше да схвана много бързо някои особености на Системата. Тя е огнедишаща стара и болнава ламя, която няма изгледи да пукне скоро и да освободи място за Истината. Та в онези първи дни и месеци проумях едно важно условие, което трябваше да спазвам, за да продължа да бъда учител. Налагаше се да играя по правилата на Системата. Тогава, още преди зверството, наречено „делегиран бюджет“, бях дресиран как се извиняват ученическите отсъствия. Има два метода – с кръгче, завъртяно от ляво на дясно и с кръгче от дясно на ляво. Схванеш ли тези сложни движения на ръката и душата, нямаш грижи, преподавай си, както те влече, никой не ти се бърка.

Има обаче и хора безкомпромисни, бихте ги похвалили, но за мен те са загубеняци. Такива, които като герой на Кафка стават жертви на обстоятелствата, без да успеят да се приспособят и да се научат да не мрънкат. Представете си един такъв странен тип днес, той е учител в еди-кое си училище и е класен на еди-кой си клас. Неговите ученици му носят извинителни медицински бележки, които явно са фалшиви. Издават си ги самите те, отпечатват си ги на принтера у дома, подписват ги. Има замесен и някой лекар, който е продавал по някоя друга бележка на невинните деца. Схемата се е позаплела, извършени са много документни престъпления и административни нарушения. И този последен мохикан, този Дон Кихот идеалист, техният учител, решава да разплете всичко от − до. Как мислите вие, докъде стига историята? Да речем, на учителски съвет провинилите се ученици са наказани с предупреждения за преместване или дори с преместване. Но днешните невинни деца знаят своите права. Обжалват, намират си добър адвокат, защото и техните родители не са случайни хора. Накрая излиза, че учителят ги е наклеветил. И ще заведат дело срещу него за уронване на престижа и нанесени морални травми.

Историята не е съвсем измислена, нали се сещате. Да речем, че си представяме всичко това само хипотетично, но то е напълно реално възможно. Ще си говорим за принципи, не правим разследване.

И така, одобрявате ли вие поведението на учителя в случая или трябваше да реагира по друг начин? Говорим не за 2000 г., а за 2019. Не се ли е научил този човек на онези два метода с химикалката – от ляво на дясно и обратно? Днес той от обвинител е превърнат в обвинен и като нищо може да бъде и осъден. Трябвало ли му е, в такъв случай, да тръгва на този поход срещу ламята? Не е ли знаел предварително какво следва? Цинично е да го казвам, но това е положението и никой не може да помогне на един такъв уж доблестен тип. Дори медиите са безсилни и отразяват по команда единствено сензационните обжалвания и великите съдебни подвизи на невинните деца.

Тези деца знаят много добре всичко. Те не са като мен през 90-те на миналия век, когато бях на техните години и не можех да търпя лъжата на ламята. Нашето поколение се бунтуваше срещу тази лъжа. Продължава да се бунтува и днес. Да, бяхме пречупени външно и играем по грозните, лицемерни неписани правила на Системата, но много от нас са вътре в Системата и се опитват да научат невинните деца, че така не се прави. Някои от тях ни разбират. А други като гореописаните „победители“ ни се присмиват. Те на 18-годишна възраст губят своята невинност и стават най-яростните проводници на лъжата. Питам ги – знаете ли поне, че така не е правилно? Осъзнавате ли все още всеки у вас за себе си кое е истина и кое лъжа? Те са изумени от наивността на въпроса ми. И при тяхното изумление им задавам последния въпрос – защо изобщо учите литература тук? За какво ви е? Че нали всички тези поети и писатели, Смирненски, Гео Милев, Ботев, Вапцаров ви говорят само и единствено за това, на което се присмивате – чест! Ако не знаете какво е чест и ако не желаете да имате чест, какво ви остава?

Какво ни остава без честта? Не, сериозно питам. Всички вас. Докъде може да потъмнее и помътнее съвестта?

Разбира се, не съм изгубил надежда. Разбира се, повечето деца все още са свестни.

Прочетете още

58113347_2282852905310059_8872383396710449152_n-300x300

Ботушите на Ботев

Николай ФЕНЕРСКИ Японците харесват много повече онези предмети, които носят някакъв белег от употреба, от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.