Това не е фалшива новина и намерихме в нея нещо общо с книгите. Защото освен споделянето на любимо четиво в социалните мрежи и популярността на влогърите, които станаха писатели, фактът, че се търси по такъв начин кандидат за позиция, предполагаща отказ от всякаква публичност, предизвика у нас първо почуда, после смях, а накрая – повод да видим онези дейности, които изискват тишина, уединение и дори аскетизъм. Четенето е една от тях. Какво жадувате? Миг на удоволствие, на осмисляне, на знание, на извисяване на духа, или тотално скъсване с реалността? Запитайте се, когато следващия път посегнете към книга. Ние ви провокираме с тази любопитна история.
Обява от края на географията. Действието се развива в наши дни на територията на руската автономна република Хакасия. Там спонтанно се организира търсене на помощничка на отшелничката Агафия Ликова, която вече няколко десетилетия живее в тайгата на Сибир.
Информацията за необикновената работна позиция идва от фотографа Светлана Казина: търси се жена с “желязна закалка, за която животът на село е нещо обичайно и която не се страхува от естественния ход на живота в условията на дивата природа”.
“Агафия отдавна иска да има до себе си приятелка, по-скоро помощничка или послушница. Ликова е труден човек, с доста своенравен характер, свикнала на усамотение, с нестандартен начин на живот, съхранен от нейните семейни традиции, които тя носи в себе си толкова дълбоко, че те са на генно ниво, не става дума за навик“, описва ситуацията Светлана.
Казина уточнява, че работата е подходяща преди всичко за селска жена, която знае как се поддържа дом, без да се страхува от липсата на електричество и водопровод. Освен това тя трябва спокойно да приема кънтящата тишина, да обича дивата природа и самотата, а най-вече – Бог.
Не е задължително да се премести да живее в тайгата завинаги, добавя инициаторката, по нейно мнение достатъчни са и пет години, толкова се е задържала предишната “послушница” на Агафия – Надежда.
Любов в пустошта. След напускането си, в многобройни интервюта пред журналисти и блогъри, Надежда Небукина разказвала, че в момента на вземане на решението да стане отшелник била в състояние на силна депресия. Първоначално искала да отиде в манастир, но духовният ù наставник ù предложил да се подложи на изпитание в тайгата.
По времето, когато Надежда живеела там, при отшелничката дошъл натуралистът Сергей Усик – също да помага в стопанството. Малко след това с Надежда се оженили. Тя и досега поддържа отношения с Ликова, макар че отначало бабата ù се сърдела.
Малко история. Агафия Ликова произхожда от семейство староверци, които се заселили в тайгата в края на трийсетте години на XX в. За съществуването на Ликови се разбира едва в началото на 1980 г. благодарение на журналиста Василий Песков, който дори пише книгата „Отшелница“, разтърсила тогавашния Съветски съюз, тя е превеждана и у нас, но почти не може се намери.
Когато през 1988 г., след смъртта на баща си, Агафия остава съвсем сама, опека над нея поемат два региона, чиито управници многократно я навестяват с хеликоптери, пълни с провизии и с… любопитни журналисти. Веднъж Агафия в знак на благодарност поднесла на един от губернаторите на Таштаголски район собственоръчно ушита от нея риза, размерът на която тя била преценила безпогрешно.
Социалната лавина. Шефство над Ликова днес поема и резерватът „Хакаски“. Неговият директор през 2018 г. разказва пред РИА Новости, че през пролетта, лятото и есента, веднъж на две седмици, я посещават сътрудници на резервата. А през зимата по възможност изпращат хеликоптер с необходими провизии, когато времето позволява.
След като Светлана Казина качва „обявата“ за помощничка на Агафия, много хора в социалните мрежи реагират критично. Те наричат Ликова „отшелничка с мобилен телефон“, оставят коментари, че тя не заслужава такова голямо внимание.
Заради потока от негативни мнения Казина се принудила да изтрие информацията, защото десетки непознати започнали да се намесват със съвети, а журналистите преобърнали историята на Агафия, представяйки я в „пошла светлина“.
„Пишат ми и ми звънят много хора, аз даже не знам как са открили номера ми. Повечето не са такива, които искат да дойдат в тайгата, а репортери, които търсят скандален сюжет. Затова изтрих поста. Но човек задължително ще се намери и без целият този шум“, убедена е фотографката.
През април 2019 г. отшелничката ще навърши 75 години и вече ù е трудно да се справя в тайгата сама.
Превод от РИА Новости: Цанка Ангелова, „Хеликон-Бургас“
Снимките са от РИА Новости и официалната страница на губернатора на Кузбас
И къде е връзката с книгите?
Бая сте си я измислили…