Начало / Колонката на... / Хайка за добри книги

Хайка за добри книги

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg,Mic_.F8IF5rGXBR.jpg.pagespeed.ce.F8IF5rGXBRНиколай ФЕНЕРСКИ

Много трудно напоследък се откриват добри книги. Има разни леки четива, за които не ти е жал да си дадеш парите, но истински добрата книга стана рядкост. Не казвам, че изчетох всичко на този свят, но явно след определена възраст става проблем да откриеш онова четиво, което ще те развълнува. Човек свиква със собственото си легло и не му се спи на друго. Свиква и с вкуса си за книги, филми, театър. И не може да стане всеяден, ако досега не е бил такъв. Ако не съм харесвал преди десет години Мураками и Памук, няма да ги харесам и след още толкова. Закостеняването е процес необратим.

Като се замисля сега, мога да говоря много повече за писателите, които не ми допадат и защо това е така. Мърморенето ми е вродено. Но не го правя самоцелно, не се събуждам сутрин с идеята да доказвам на света колко скучно пишат разни политкоректни и модни автори. И колко увлекателно такива като Кинг и Гришам, към които също нямам специално отношение и чиито книги също не чета. Ужасите на Кинг например са ми твърде чужди. Удивлявам се, че се намират читатели за подобни неща. Новината е, че не само се намират, а е огромна индустрия това фентъзи и хорър измишльотините, да ме прощават техните фенове.

Или как е възможно някой изобщо да се докосне до книга на… Ще си замълча, да не стават инфекции. Все пак не искам да обиждам милионите фенове на Бакман. Само за протокола ще отбележа, че предпочитам Филип Джиан пред Бегбеде от французите. Уелбек не съм го чел много, но ми е някак мрачен, нещо като френски Пелевин. И установявам колко малко съм прочел и как нямам време да прочета всичко добро, един човешки живот не стига. Но и два живота още да имам, рядко ще посягам към българска книга. „Аз живях социализма“ не е моето заглавие. Нито си падам по тухли четворки, скалъпващи саги от различни епохи, смесващи историческо, любовно и приключенско. Всяко нещо може да бъде показано умело. Ограниченията не са жанрови, а личностни.

На 1 февруари ще бъде отбелязан от все по-малък кръг хора с памет Деня за почит към жертвите на комунизма. Карл Маркс едва ли си е представял точно така бъдещето. Странен свят, в който Кундера, Йелинек, Рушди, Льоса и други популярни писатели предупреждават, че Европа на разума, на Данте, Гьоте и Коменски е застрашена от агресията на първосигналните и тъпите. Писателите винаги са били и общественици, умирали са за каузи като Гео Милев или са лежали по каторгите като Достоевски. Само днес у нас се спотаяват и не желаят да излизат с изразени позиции по обществени въпроси. Страх ги е от политиката, защото един, дето не се страхуваше, го гръмнаха с чадъра. Друг пък умря в забвение, понеже бе решил да говори истината за сталинските лагери. И едва посмъртно стигна до читателите. А доста преди тях един от големите ни беше убит от своя герой. И днешните се боят. Не знаят откъде ще им дойде.

От друга страна, сигурно не ги е страх да говорят онези, подкрепящи световното лицемерие и пропаганда, но си дават сметка колко неубедително звучат. И затова мълчат. Знам ли и аз. Като мълчат, не можем и да ги определим от кои са.

А за жертвите на комунизма е необходимо да се говори вече от далечината на времето със съвсем друг тон. Спокоен и уравновесен. Без пяна и патос, макар че трудно се прощават убийствата им. Такъв тон, какъвто умееше да поддържа Ивайло Петров в „Хайка за вълци“. Опитайте се да обясните онази епоха на деца в девети клас. Никой не би могъл да го направи по-добре от писателите. Те са за това на земята, за да пресъздават своето време, ама не по сухарския историческо-учебникарски начин, като статистика, а с неговия дух. Странен е духът на нашето време. И затова трудно се улавя и пресъздава. Стана по-лесен за филмиране и режисьорите братя Коен го доказват. Обаче имам надежда. А засега смятам да опитам с женското и политкоректно писане на Людмила Улицка и Гузел Яхина.

Прочетете още

58113347_2282852905310059_8872383396710449152_n-300x300

Плажни психопрофили

Николай ФЕНЕРСКИ Слънцето най-накрая взе, че се изпльоска и на нашата улица, образно казано. Но …

3 Коментари

  1. Български автор

    („Аз живях социализма“ не е моето заглавие.) И моето не е. Както и много други шумно рекламирани шедьоври:) Тухлите четворки в това число. Ето затова, приятел, те съветвам да прочетеш „Суета, суета”. издател „Жанет 45”. Още не се е появила на пазара, но ти й направи хайка и… Успех!

  2. Български автор

    („Аз живях социализма“ не е моето заглавие.) И моето не е. Както и много други шумно рекламирани шедьоври:) Тухлите четворки в това число. Ето затова, приятел, те съветвам да прочетеш „Суета, суета”, издател „Жанет 45”. Още не се е появила на пазара, но ти й направи хайка и… Успех!

  3. Да беше прочел барем нещичко от Боян Биолчев. По щеше да научиш нещо от чуждите светила, които цитираш. А, да, ти не четеш нашенска литература, освен себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.