Начало / Колонката на... / Честит незнайсти ноември

Честит незнайсти ноември

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJXНиколай ФЕНЕРСКИ

Всяко чудо за три дни. Най-точната поговорка за нашето българско чудо. Липсата на трайност за каквото и да е ни обрича да бъдем общество без хард диск, единствено с RAM (random access памет), която се губи, като изключим компютъра. Като преспим една нощ и се събудим на сутринта, от предния ден не е останало нищо. Затова ни се налага все да препотвърждаваме нещата, които ни се струват важни. Всяка година препотвърждаваме значението на големите ни български празници. И всяка година се дърляме за това същото значение, все не можем да стигнем до една обща истина – защо будителите например са по-значими от тиквите и как допускането на тиквите омаловажава будителите; защо 10. 11. 1989 е толкова противоречива дата и как точно я тълкуваме след 30 години – и т. н.

Изписваме една камара текстове, спомени, предупреждения, пълним мрежата със словоблудства, а трийсетгодишните и по-младите се опитват да се ориентират във всичко това и да схванат идеята за близкото ни минало. Или не се опитват, понеже си имат по-важни неща за правене.

На трийсетгодишните не им дреме. А на петнайсетгодишните им е още повече безразлично. Митичното същество „български преход“ вълнува единствено неговите жертви. Младите отказват да бъдат такива. След още трийсет лета, ако сме живи, ще седим по пейките, ще зяпаме тъпо и ще се опитваме да си спомним. Обаче паметта ни ще е още по-случайна и още по-нетрайна. Преход? Какво беше това? Откъде е тръгнал и накъде върви? Успя ли да свърши този преход или още се мъчи? Може би страда от прекалена мекота и поради това все не свършва? Може би трябваше по-твърдо? Ще сменим речника си за трийсет години. Тази дума дори няма да я ползваме. Цялата ни битийна парадигма ще бъде друга. Играта ще е съвсем различна. Основите на следващите поколения земляни се градят днес и вече сме на втория ред тухли. България е част от света и нищо световно няма да ни пропусне.

Светът не се вълнува от българския преход, а с удивителни последни напъни спори по въпроса що е изкуство. Понеже Марвел и Дисни определят правилата. В началото бяха житията, после дойдоха шедьоврите, днес сме на бестселърите. Първо словата бяха свещени, в Библията има Послания, Проповеди, Откровение, после книгите се превърнаха в майсторска работа и както казва Патрик Зюскинд в своя шедьовър – талантът вече е над морала, а днес хартиените тела само ги продаваме. Един от най-добрите продавачи е Гришам. Колкото продадеш – толкова. Като не можеш повече – ами не можеш. Пазарната стойност се измерва в левове (лъвове), значи литературната трябва да я мерим в зайци. Такъв е пътят на литературата, в началото сакрална, после престижна, накрая дъвки и захарен памук на селската сергия. Ако е жив след трийсет години Скорсезе, ще бъде на 106. Обзалагам се, че спорът му с производителите на дъвки ще е приключил. Обзалагам се, че те ще са победители.

Философската категория „преход“, обяснена за ученици – миналата година Любен Каравелов беше в учебниците ви, тази година вече го няма. Защото ви е нужен преводач от български на български, за да го разберете. Затова преходът скоро няма да свърши – все ще има какво да се изхвърля от учебника. Накрая хвърляме самия учебник и почваме да ви водим на кино да гледате продълженията на „Аквамен“. После закриваме училището. Това е преход. Върви се отгоре надолу. Но не го наричаме пропадане, за да не ви плашим. Изкуството някога служеше за възпитание. Възпитанието е да разберете, че преди нас е имало хора, както още хан Омуртаг е надраскал върху един камък. И тези преди нас навярно са били по-умни от нас. Но като не са ни останали сетива – зрението, слухът, вкусът са осакатени от дъвките и сергиите – диалогът ще бъде неосъществим. Няма да можем да разбираме миналото и да стигаме до посланията на предците си. Ще изгубим чувството за време. Деменция. Забрава. Алцхаймер. Шизофрения. Оперативна памет само от събуждане до заспиване. Добре дошли в света на Джордж Оруел.

А чувството за време започва от днес. И от този миг. Честит празник – всеки ден е празник, защото никога повече няма да се повтори. Преходът на този преходен свят се състои от отделните преходи на съставляващите го. Посоката на прехода – нагоре или надолу – е дело лично.

Прочетете още

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJX

Новговор

Николай ФЕНЕРСКИ Езикът е огледало на обществото. В комунистическия новговор свещена дума беше „план“, а …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...