Начало / Колонката на... / Пружинката

Пружинката

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJXНиколай ФЕНЕРСКИ

„Тинннн“ − къса се тя и няма връщане назад. И скачаме във времето, няколко века преди Христос. Даже им го чертая на дъската като времева линия. Мисловните карти са визуален начин да запомниш нещо. Хайде, спомнете си кой срещу кого се бунтуваше в „Антигона“. Креон издал една свирепа заповед. Защо го направил? Има ли някакво обяснение от човешка гледна точка? Неговата гледна точка е ясна – той е цар и ще издава каквито заповеди си поиска. Два важни въпроса има в трагедията – защо властникът прекрачва границата и защо почти всички му се подчиняват безпрекословно. Просто му се е скъсала пружинката в главата. Има такава човешка слабост, да се възгордееш, да забравиш всяко смирение. И е присъща на всички ни, без изключения. Отделен е въпросът, че някои хора се борят със слабостта, други не признават, че я имат, изпаднали са в духовна прелест, а трети, най-наблюдаваният случай в съвремието ни, дори не подозират за нея. Не са чели „Антигона“. Нито „Приказка за стълбата“. Нито „Хамлет“. Души безкнижни, оскъдни, първосигнални.

Ето това е задачата на тъпия учебен предмет Литература. Да ви направи връзката. Но не отговорихме на втория въпрос. Защо само един човек се бунтува, а останалите блеят? Защото човекът е роб. Царят е роб на гордостта си. Другите са роби по рождение. И пак им показвам линията на дъската – от все същата Античност е и историята на евреите, оставени за малко в подножието на Синай да чакат своя водач. Четирийсет дни не може да издържи човек без робството си. На десетия ден почва да крои планове на какъв идол да се поклони. Идоли много.

Стигаме до годината 330, когато символично се преминава към Новата ера на континента ни с построяването на новата столица. В тази Нова ера първите властници като че ли разбирали по-добре идеята за възгордяването и робството. Приели учението, което разяснява въпросите съвсем ясно, и Новият договор със Създателя на всичко видимо и невидимо достигал до все повече хора. „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител.“ Обаче да не мислите, че имало покаяние? Друг път. Продължили си и възгордяванията, и робството. До 1054, когато пружинката се скъсала и в главата на папата и се самообявил за глава на църквата. А Шекспир, който умрял през 1616, разказал историята за скъсаната пружинка на датския крал. Кой се бунтувал срещу престъпленията му? Само един човек. Останалите не били смирени, а примирени. Не били кротко добродушно стадо, а били страхлив овчедушен „материал“.

После линията стига до едно десетилетие към края на 18 век, когато скъсаната пружинка в главата на Мария Антоанета я накарала да изрече онези думи за хляба и пастите. Но тези, които я убили, не били по-мъдри и до свобода, равенство и братство така и не могли да стигнат. Ужким просвещение и „мисля, следователно съществувам“, но нито били просветени, нито мислели нормално. Хората били спрели да разчитат правилно Новия договор и почнали да сключват сделки. Сделката е съвсем различно нещо от договора. Сделката утвърждава възгордяването и бетонира статуквото.

Писнало им на творците от лъжи, статукво и правила и рекли юруш на чувствата и бунтарството. Тоест, появил се Романтизмът. Новите писатели и поети рекли стига толкова реалност, време е да бягаме далече от нея. И почнали едни пътешествия, приключения, дуели, все млади умирали романтиците, като Лермонтов и Пушкин. Недоволни били от човешката природа, от нейната порочност, но с недоволството си и останали. Да се промени тази робска и горделива природа не успяла. Романтикът и бунтарят Ботев разбрал, че само с крайни действия може да накара нещо някъде да трепне. Само чрез саможертва. Само с личен пример. Думите са излишни и приспивни.

А ситуацията ставала все по-оплескана. Пружинките в главите на кметовете трети мандат не спирали да се късат. Робите не спирали да блеят. Русо обяснил, че обществото сключва договор с управляващите и им предоставя период от няколко години, в които онези „горе“ трябва да изпълнят своите задължения по този договор, но никак не съм убеден, че кандидатите за управление на София и Бяла Слатина са чели някога Русо.

Някой ден, драги, може и вие да бъдете на власт. Опитайте се да си спомните тогава. И не спирайте да четете. Ако изобщо сте започвали.

Прочетете още

xxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpg,Mic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg.pagespeed.ic.bQdu7GjFPB

Битката продължава

Николай ФЕНЕРСКИ Играта е една и съща, откакто свят светува. Някой се опитва да вземе …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.