Начало / Колонката на... / Защо не съм съгласен с Хаберкорн

Защо не съм съгласен с Хаберкорн

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg.pagespeed.ic.F8IF5rGXBRНиколай ФЕНЕРСКИ

Даже и битиви го тиражираха. Милиони по цял свят прочетоха излиянията му. Хората му съчувстват, казват си ето, значи, какво е да си преподавател, неблагодарна и трудна професия. Колко е тежко днес да се съревноваваш с технологиите. Измрънка уругваецът и всички му се вързаха. Само че имам една новина за тия всички. Този човек просто ви подведе. Не е прав. Не бързайте да скачате с него, не му ръкопляскайте, изчакайте малко. Пак се юрнахте като отвързани след поредния умник. Обявихте за мъдрец този, който просто е прегорял. Виждал съм прегорели хора в различни професии. Прегорели полицаи, прегорели свещеници, прегорели даскали. Тъжна гледка са всички, без значение какъв труд са полагали.

Учителският труд си има своите особености. Но и за него важи старото правило, че ако не обичаш това, което правиш, ще се мъчиш винаги. Жалко е, наистина. С много такива даскали съм се срещал и като ученик някога, като родител после, като техен колега. Учители, които просто са си объркали професията. Трябвало е да се преквалифицират овреме, но са пропуснали момента. Ама пак казвам, така е във всяко поприще. Жалко е, като си помислиш колко много хора по цял свят всеки ден изпълняват някакви задължения и функции без желание и хъс. Мъчат се и мъчат и другите.

Пощенска служителка, която е намусена от сутрин до вечер зад гишето, и единствена нейна цел е да развали настроението на възможно най-много хора. Катаджия, който почва да си придава важности, когато те спре. Да гледа на теб с презрение, без да се интересува кой си и какъв си. Учителка, която влиза в час и от вратата почва да надвиква децата, вместо да поизчака да се успокоят след междучасието, изгубена кауза, младите гласове съдържат всичката енергия на света. Лекар, който не сдържа своята професионална циничност и залива с нея пациентите си. Сервитьорка, която мрази целия свят, обаче може да демонстрира чувствата си единствено пред клиентите си.

Този въпрос е един от най-важните в живота на всеки от нас. Какво искаш да правиш? Каква е твоята суперсила? Навярно като Аквамен можеш да дишаш под вода? Или като Супермен да летиш? Малкият Никола и Емил от Льонеберя още не си задават такива въпроси, но и те със сигурност имат заложени някакви таланти, всеки от нас се ражда с нещо заложено у него. И най-палавото хлапе, от най-безнадеждното семейство. Е, не можеш да спасиш всички. Но можеш поне да опиташ. И ако твоята суперсила е да учиш другите, да им пре-по-даваш знания, ти ще си убедителен и любим учител. И няма да стигнеш до прегаряне. Що не мрънка онзи велик даскал Теодосий Теодосиев? Вместо да се оплаква как никой не слуша в часовете му, той прави свое частно безплатно училище, където и на мен ми се прииска да преподавам безвъзмездно, сигурно ще го потърся да го питам.

Насила хубост не става, зорлем гюзулък олмас, както казват японците. Ако се насилваш да комуникираш с младите, това ти личи. Възпитава и образова най-много личното присъствие на даскала. Неговото отношение към всеки един ученик като към равнопоставена личност. Това го твърдя от личен опит. На мен са ми въздействали най-много учителите, които са говорели с нас като с равни. Аз се опитвам да говоря с учениците си като с равни. И днес е невъзможно един урок да бъде преподаден фронтално. Стои отпред един там човек и набива знания в главите на други човеци. Това вече не работи като стратегия. Днес всичко се получава най-вече с диалог. Времето на монолога свърши.

Познавам учители, които могат да накарат с един поглед всички да притихнат в клас. И не защото са страшни. А защото имат присъствие. Ако си там заради заплатата – откажи се. Ако те дразни енергията на децата – откажи се. Ако смяташ, че в даскалото се води война – откажи се. Дори да има такава война, ти и децата сте от една и съща страна на фронтовата линия. А ако все пак решаваш да останеш, не оправдавай умората си и личните си слабости с технологиите, времето, непукизма. Да, имало е такива, които не се интересуват от това, което казвам. Най-любезно им обяснявам, че могат да запазят тишина и че с останалите имаме да вършим работа. В 90 процента от случаите работи. А останалите 10 % – всеки е имал провалени часове, но и най-проваленият час може да се преобърне на интересен разговор по различна тема. Занаят е, има си тънкостите, искам да кажа.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJX

Изоставаме

Николай ФЕНЕРСКИ Когато говорим за Деня на будителите, отново става въпрос за все същата стара …

Един коментар

  1. Кирцата

    Дрън-дрън ярина. Не може и не трябва да учиш хора, които не искат да бъдат научени.