Начало / Критика / Пиер дьо Ронсар, рицарят на изящната реч

Пиер дьо Ронсар, рицарят на изящната реч

ronsarpoeziya3Юлия ПЕТКОВА

Първо представително двуезично издание с произведения на великия ренесансов поет

Любителите на мерената реч знаят, че XIX век е златният век на френската поезия, тогава строфата и експериментите с формата достигат своя пълен разцвет. Няма съмнения обаче, че този експериментален дух е заложен още в манифестите на Плеядата, и най-вече в творчеството на нейния духовен пророк Пиер дьо Ронсар.

Лириката на Ронсар засища сетивата и ни подтиква да се изгубим докрай в светлосенките на неговия опит. Олтарът на тази поезия са любовта, природата и красотата – в различните ù проявления. И въпреки универсалните теми, така характерни за одата и сонета като жанрове, той постига ненадмината за времето индивидуализация и идиосинкратичност.

Пиер дьо Ронсар е роден през 1524 г. в благородническо семейство. Има хипотеза, че предците му са с български корени − за това се споменава в неговата „Елегия за Реми Бело”, част от която е включена в книгата. Обещаващата дипломатическа кариера на Ронсар е прекъсната от пристъп на глухота вследствие на болест, когато е едва 16-годишен. Не успяват да го излекуват и той решава да се посвети на езиците, литературата и науката. През 1550 г. излизат четирите първи книги на Оди, следва публикуването на сонетите Amours de Cassandre и на петата книга на Оди. През 1555 г. поетът публикува своите Химни, посветени на Маргарита Савойска, следват нови части от цикъла Amours, адресирани към различни музи – Мари, Касандра. Сред най-амбициозните му проекти е епическата поема Франсиада, вдъхновена от Енеида на Вергилий. Все пак любовната тематика в творчеството му доминира. Заради пълнозвучието и сияйната свежест на сонетите му не по-малко значимите му съвременници го наричат Принц на поетите. Това обяснява подбора на Кирил Кадийски, преводач на настоящото двуезично издание, което скъсява разстоянието между гения на Ронсар и поетическата култура на днешния български читател. Ювелирният превод и разкошното художествено оформление, дело на Кирил Златков, превръщат изданието в ръкотворно бижу.

Повлиян от Хораций и Петрарка, Пиер дьо Ронсар е съзнавал дарбата си и е възприемал себе си като вестител за онези, които се нуждаят от екзистенциален ориентир, от посредник между вечното и тленното. По думите на Стоян Атанасов, автор на предговора към сборника „Поезия”, Ронсар гледа на природата и обкръжението си с очи на езичник, при все че е бил убеден християнин и мирови свещеник. Световете, които той възпява, са осеяни с измислени същества от древногръцката и римската митология – и това е показателно за богатството и волността на неговото въображение, за естествената му творческа дързост…

Пиер дьо Ронсар преброжда света на чувствата и напуска света на живите през 1584 г., на 61 години, но лириката, която ни е завещал, е неизбродима. Безсмъртна като болката и неотделима от насладата – във всички времена.

 

* * *

Мари, с целувки сластни – какъв ужасен дял –

устата ти, уста пламтяща, ме дарява,

не знам на кой съм свят, целуваш ме с такава

безумна страст, че вече ни жив съм, ни умрял!

От сочните ти устни, като ветрец повял,

жасмини, карамфил, малинова жарава

излъхват своя чар и в сладостна забрава

докарват до полуда сърцето с ритъм вял.

От твойта знойна гръд въздишки най-горещи

отронват се, Мари (дъха ми с тях ще спреш ти!),

и с тях и Зевс самият ще бъде подлуден…

Но щом душата ми стопи се от наслада

пред твоите очи – ще хукнеш, още млада,

от моите прегръдки към друг, по-млад от мен.

Прочетете още

pesentanavakumpile3

Полин в страната на пернатите чудеса

Юлия ПЕТКОВА „Песента на вакуумираното пиле“ е част от поредица EUROPA на изд. „Колибри“. Няма …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...