Лира Литературно-рекламна Агенция
През 1933 г. Адолф Хитлер предоставя на своя гений на пропагандата Йозеф Гьобелс властта да реши съдбата на еврейския културен живот в страната. Гьобелс веднага създава екип от цензури, които да издирят цялото еврейско влияние в киното, театъра, музиката, изобразителното изкуство, литературата и медиите. Заповедите на Гьобелс всъщност изключват евреите от участие в културния живот на страната, като всеки от тях има нужда от специално разрешение, за да се включи в него. Нацистите правят опит да пречистят Германия от всякаква култура, която няма арийски корени, което довежда и до поставяне под съмнение на чуждестранните творци.
През 1938 г. властите започнали живо да се интересуват от автора на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ Дж. Р. Р. Толкин. Основният им проблем е дали писателят е евреин. Причина за интереса към него е, че агентът му Стенли Ънуин започва преговори с берлинско издателство за публикуване на немското издание на „Хобит“. Във връзка с това Толкин признава пред агента си, че „мрази расовата доктрина“ на нацистите и я намира за „изцяло ненаучна и пагубна“. Писателят разкрива, че има много приятели евреи и дори обмисля да се откаже от идеята за превод на книгата му на немски.
Отговорът на немското е издателство обаче е шокиращ – те пращат писмо на Толкин, с което настояват от него да докаже арийския си произход. Прочутият автор отговаря с две писма до издателя си. В едното той заобикаля отговора на въпроса, а в другото показва истинска класа. Ънуин избира втория отговор и го изпраща в Берлин.
В него Толкин отбелязва, че арийците са клон на индо-иранските народи, като по този начин поправя неправилното допускане на нацистите, че произлизат от Северна Европа. Писателят категорично отрича, че е евреин, но показва искрено съжаление от този факт. „Съжалявам, че нямам никакви предшественици, които да произхождат от този даровит народ“, пише той. Толкин напада расовата политика на Нацистка Германия, като казва, че истински съжалява за немската си фамилия. „Не е далеч времето, в което да имаш немско име повече няма да е повод за гордост“, казва авторът на „Властелинът на пръстените“.
Ето и цялото писмо, което Толкин праща на „Rütten & Loening“:
25 юли, 1938 г., „Нортмур Роуд“, Оксфорд
Уважаеми господа,
Благодаря Ви за писмото. Съжалявам, че не съм толкова чист ариец, колкото ви се иска. Аз не съм пример за ариец – това е представител на индо-иранските народи, тъй като, до колкото знам, никой от моите предшественици не говори хинди, персийски, цигански, или свързаните с тях диалекти. Но ако правилно разбирам, Вие искате да разберете дали имам еврейски произход. За мое огромно съжаление, нямам никакви предшественици, които да произхождат от този даровит народ. Моят пра-пра-дядо пристига в Англия през XVIII век от Германия. След него основната част от моя род са чисти англичани и аз самият съм английски продукт – което мисля, че е достатъчно. Бях свикнал да нося немската си фамилия с гордост и продължавах да го правя в периода на тъжната война, по време ма която служех в английската армия. Не мога обаче да не спомена, че ако подобни безсмислени и неподходящи запитвания се превърнат в традиция, когато става дума за литература, то не е далеч времето, когато немското име вече няма да бъде източник на гордост.
Вашето запитване несъмнено е направено с цел да се спазят законите на вашата страна, но когато се прилага към субекти от друга държава, то не е правилно, дори ако има (а то няма) отношение към достойнствата на моята работа или нейната стойност за публикуване, с които изглежда сте се задоволили, без да споменавате моето потекло.
Надявам се отговорът ми е задоволителен.
Оставам искрено Ваш,
