Лира Литературно-рекламна Агенция
„Ноктюрни“ от Казуо Ишигуро е сборник с пет истории за музика и здрач, както подчертава самото заглавие, и предполага дълбинно, нежно, изпълнено от виртуоз произведение, стига да имаме търпението да го чуем до края. Книгата излиза през 2009 г., когато британецът вече е издал шест романа и се радва на международно признание. Явно въпросът кое е престижно – да се докоснеш до публичната слава или да запазиш анонимно достойнство в свой малък свят, продължава го вълнува.
Всички истории тук са вариации на тази тема, с един общ герой. Той идва от Полша, но свири, тоест търси да се впише в отделни точки на Европа, спрямо която страната му по време на Студената война е политическа периферия. „Не е лесно да прецениш къде да спреш, с какво да се задоволиш“ – пише Ишигуро, докато люшка твореца в пристъпи на съжаление и вдъхновение из хотели и площади, вкарва го в образите ту на саксофонист, ту на китарист с „мижава кухарка“, и повече на слушател, отколкото на изпълнител. Музиката заедно с човека стават посредници на куп чужди истории, в които се говори за любов, за съблазняване на публиката така, както някой би го направил за единствения близък на сърцето си, за раздели, които трябва да изпипа сякаш са последни акорди, без да създават усещане за фатален край.
Джаз, рок, поп – различни стилове звучат от страниците, различни мъже споделят старите си прегрешения пред музиканта, те обичат различни жени, описани с максимална нежност, дори да няма грам логика или сексапил в тях, в различни ситуации – дребнави, битови, абсурдни, но неизбежно водещи към прозрение за някакъв висш идеал.
Освен че създава емоционална среда на шик и естетика, здрачът при Ишигуро е вид равносметка – не съм си на мястото, зациклил съм в миналото, имам нужда от конкретни цели и дори провалът ми прави чест, защото съм опитал да изплувам. На последната страница има списък с песни, включени в книгата, а преводът на Владимир Молев предизвиква желание да ги слушаш, докато четеш.
Той навява и други любопитни асоциации, например факта, че Ишигуро взе Нобелова награда за литература година след Боб Дилън, от когото истински се е възхищавал. Все едно превърна сюжет от „Ноктюрни“ в част от живота си.
Людмила Еленкова
