Начало / Автори / Елена Феранте: Писателят е като рибар – учи се от уловеното в ежедневието

Елена Феранте: Писателят е като рибар – учи се от уловеното в ежедневието

2310Елена Феранте се доказа като една от хитовите писателки на последните две години. Макар да крие самоличността си, италианката се прочу с Неаполитанската си тетралогия, която вдъхнови НБО за филмиране на „Гениалната приятелка“.

Успехът превърна Феранте в пример за много млади писатели. На какво може да ги научи тя? В. „Гардиън“ публикува кратък текст с разсъждения за писателския занаят на италианката. Ето какво казва тя:

„Литературата има една древна функция, която с времето е загубила стойността си, вероятно заради опасната близост с политическите и етичните сфери. Имам предвид идеята, че една от целите на текста е да поучава. В последните 50 години мъдро сме убедили самите себе си, че удоволствието и забавлението от текста идва от стила му. Истина е – текстът е създаден от думи и колкото по-красиви думи избираме и съчетаваме, толкова по-изкушаващ е текстът, толкова по-разрушителен е за читателя. Но думите, които ни радват, оформят нашата визия за света. Те нахлуват в телата ни, вливат се и ни променят, образоват начина ни на възприемане, усещане, дори формират позицията ни по различни теми. Освен да доставят удоволствие, стилът, в съзвучие с дългата традиция, ни разтърсва и обучава.

Влюбваме се в един текст отчасти заради начина, по който той без да иска ни информира. Това е – в името на живия истински опит, който преминава от писателя директно в живота на читателя. Не става дума за педантичния избор на изразни средства, речник, метафори и запомнящи се сравнения. Значение има начинът, по който писателят излива себе си в литературната традиция – не само със способността си да оркестрира думите, но и с идеите си и личния си запас от спешни за казване неща, които споделя. Индивидуалният талант е като рибарска мрежа, който улавя ежедневните преживявания, въображаемо ги събира заедно, свързва ги във фундаментални въпроси за състоянието на човека.

Затова стилът наистина е всичко, но в смисъла на това до колко материал носи за разбирането на житейските въпроси.

Отбележете, не намеквам за романите, които използват литературата, за да се справят със съвременните проблеми, като световния глад, заплахата от новия фашизъм, тероризма, религиозните конфликти, расизма, сексуалността, дигитализацията и ефекта от нея и т.н. Нямам нищо против този тип книги. Даже напротив – аз съм страстен техен читател. Завладяващите истории могат да бъдат пълни с наука или социологически проникновения, които осветляват различните катастрофи, които заплашват планетата; те могат да разпространяват идеологии, да поддържат различни тези, да подкрепят различни политически битки.

Но когато говоря за поучаване, нямам предвид този вид книги. Не си мисля за дидактичната, морализаторска литература. Опитвам се да кажа, че всяка ценна работа също така предава ценно познание от първа ръка. Познание, което е неочаквано и особено трудно за отричане, че е форма на литература. Имам предвид познание, което носи удоволствие, което ни променя вътрешно, понякога дори драматично, под влиянието на думите, които са истински и натоварени с чувство.“

Илюстрация: Андреа Учини за в. „Гардиън“

Прочетете още

first

Очаква ни нов филм по книга на Елена Феранте

„Нетфликс” се захваща с най-новия ѝ роман La vita bugiarda degli adulti или „Лъжливият живот …