Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите им ще ви харесат, ако обичате стила на загадъчната италианка
Ако неаполитанската тетралогия на пишещата с псевдонима Елена Феранте ви харесва, имаме няколко предложения на същата вълна от велики руски автори. Още повече, че наскоро излезе и „Измамният живот на възрастните”, нейната най-нова книга. И точно като при Елена Феранте, в романите, които сега ви предлагаме, основни теми са порастването, съзряването и приятелството – също толкова добре разгърнати, както и в произведенията на превърналата се в хит писателка.
Лев Толстой – „Детство“, „Юношество“, „Младост“
Ако не сте чели „Война и мир“, заслужава си да го направите, за да откриете отговорите на почти всички въпроси за живота, които най-често си задаваме. Например съзряването на една млада дама е описано най-добре чрез представянето на Наташа Ростова.
Въпреки това Толстой е съставил и по-задълбочено представяне на процеса на порастването. Протагонистът в „Детство“,„Юношество“,„Младост“, младо момче на име Николенка, всъщност е самият Лев. Трилогията започва с първите стъпки на момчето извън бащиния му дом – премества се в Москва заедно с баща си, за да учи. Преживява смъртта на майка си и гледа на това като край на детството си. Виждаме ясно гледната точка на героя относно всички събития. Толстой изследва психологическите аспекти на това как младият човек разбира правилата на морала, как възприема възрастните и техните чувства, а също и първите сексуални интереси.
Максим Горки – „Детство“, „Сред хората“ и „Моите университети“
Автобиографията на друг велик руски автор изобразява напълно различен свят от този в трилогията на Толстой. Малко момче на име Альоша прозлиза от класата на работниците и селяните. Баща му умира и майка му го отвежда в дома на баба му и дядо му, като го оставя там, за да подреди собствения си живот. Момчето, което е привикнало към любвеобилни взаимоотношения в семейството си, се среща с жестокостта на дядо си и е принудено само да печели прехраната си.
Това е история за живота и смъртта, бедността, тежката работа и всичката несправедливост на света. И въпреки това, докато се бори за оцеляването си, момчето осъзнава, че животът му е нещо повече. Заминава на пътешествие, за да открие себе си.
Иван Бунин – „Животът на Арсенев“
Алексей Арсенев напуска Русия след Болшевишката революция и под натиска на силната носталгия си припомня живота си. Прекарал е детството си в семейното имение в провинцията, срещнал се е с първите си учители, които са повлияли на възгледите му, преживял е първите сериозни сътресения, като смъртта на баба си и по-малката си сестра, и разбира се, е изпитал първата любов.
Тази донякъде автобиографична книга е една от причините Бунин да спечели Нобелова награда за литература през 1933-а. Авторът преживява отново младостта си чрез книгата, която се превръща в една от големите творби на руската литература, смесвайки в повествованието руската природа и историческите факти.
Николай Островски – „Как се каляваше стоманата“
Автобиографичният роман е знаменателен за Съветския съюз, описвайки невероятната съдба на Павел Корчагин. Момче от скромен произход, той бива изключен от училище и израства на улицата. По времето на революцията от 1917-а Павел се изявява като герой, борейки се срещу болшевиките в гражданската война.
Желанието за живот на Павел и стремежът му да стане по-добър човек са метафора за това как се калява стоманата – чрез трудности и болка, когато той дори остава парализиран, но не изпада в отчаяние.
Мария Степнова – „Жените на Лазар“
Историята на гениалния математик Лазар Линд бива разказана през призмата на трите жени в живота му. Една от тях е съпругата на шефа му, която почти става негова мащеха, Лазар е бил влюбен в нея въпреки, че тя е 20 години по-възрастна от него. След това среща млада жена на име Галина, която заобичва и за която се жени. А третата жена е внучката му, която той никога не среща, тъй като умира, преди тя да се е родила. През целия ѝ живот за нея той остава в образа на митичен ангел.
Съвременният роман на Степнова поддържа традициите на руската литература, като същевременно въвежда и нови идеи.
