Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Франция пак се разбунтува. И други страни в Европа надигнаха глас. Чат-пат и ние се обадихме. Какво се случва? Поредното изпускане на обществена пара или началото на някаква качествена промяна?
В новините изтече един глас на жълта жилетка от Париж, който просто и ясно обясняваше защо хората протестират. Човекът каза: „Ние ставаме по тъмно, за да работим, живеем трудно, не получаваме достатъчно. Искаме във властта да са хора, които живеят нашия живот.”
Точно така, нашия. А не техния – незаслужено богат, с обилни екстри, паразитен. Живот на прослойка, която не произвежда нищо, а черпи и ползва големи ресурси. И която служи на още по-богатите. Също като у нас. Нормално е на хората да им писне. Да искат това да секне. Ножицата между богати и бедни да спре да се разтваря. И все по-дълбокият ров между затворените комплекси на едните и панелките на другите да изчезне.
Отдавна смятам, че политическите партии са отживелица. Светът се e оправял без тях хилядолетия, самите те съществуват от има-няма два века. Проблемът е, че са чудесна люпилня за кариеристи, за празни бърборковци, тарикати и интриганти, и окопали се върхушки. Те не са намерили приложение никъде в производството на стоки, блага и услуги и откриват тук хранителна среда, за да си оправят поминъка. И то щедра! Трудовите хора виждат тази несправедливост и искат смяна на системата. И идва трудният въпрос: от кого я искат?
От самите паразити ли? То е все едно да кажеш на палача си: смени системата, престани да ми сечеш главата с брадва. Окей, казва палачът. И те почва бавно с трион.
Така проявен, протестът пак е адресиран до тази паразитна прослойка. Тя да реши как да промени системата. Което е наивно. Ще се налеят тук или там пари, за да се затворят временно устите на недоволните, но нещата ще продължат принципно по старому. Додето…
Ето тук вече идва страхът ми от простаците. Те и сега се промъкват в редиците на протестиращите, пременени с техните жълти жилетки, но, за разлика от тях, трошат, палят, безчинстват. Историята познава много случаи, когато простаците надделяват и тогава е ставало страшно. В Съветския съюз, в Германия, в Кампучия… не споменавам България, за да не плюя родината си. Следвали са погроми, горене на книги, избиване на класи или раси. Не виждам никаква разлика между онези, които преди години взривиха многовековните статуи на Буда край град Бамиян и тези, които сега поругаха Триумфалната арка. Дай им възможност, те и Лувъра ще думнат, без да им мигне окото. Резултатът от властта на простаците е печално известен. И е спирал развитието на човечеството за десетилетия.
Така че: да, трябва да се протестира, трябва да се смени системата. Но не и с цената на растящ терор. Никой не го иска, най-малко – жълтите или каквито и да са други жилетки. Това, което е нужно, е да се мисли активно КАК да се смени системата. Делегати от предприятията и селскостопанските работници ли да вземат важните решения, учени ли, компютри ли – но не и недотепляците, лумпените или футболните ултраси.
Европа е болна. Не че целият свят е много здрав. Но като европейци трябва да се грижим имунната ни система да е в добра кондиция, ако не искаме бактериите и вирусите, които ни дебнат околовръст, съвсем да съсипят организма ни. Ето това да си пожелаем в началото на новата година и да го отстояваме с упоритост и култура! Напук на простотията.
Да ни е ЧНГ 2019!
Продължавайте да Четете Новите книГи!
Ала без да забравяте старите.
