Начало / Интервюта / Юлка: Децата повече от всякога имат нужда от вълшебства

Юлка: Децата повече от всякога имат нужда от вълшебства

Юлия Спиридонова е от най-разпознаваемите имена, когато стане дума писатели на детска литература у нас. Дълго ще трябва да изброяваме наградите, с които е окичено нейното творчество, само ще споменем последната, връчена й за трети път през 2018 г. – „Възпоменателната награда Астрид Линдгрен“. Говорим с Юлка не за грамоти и похвали, а по повод Коледа и съвсем тематичната книжка, която тя извади от своя чувал с подаръци –  „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“.

LIN_0617

-Книгите ти винаги грабват още със заглавията. Очакваш ли децата, като видят „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“ да започнат да питат – какво е агент?

Май малко деца ще зададат точно този въпрос. Тайните агенти и шпионските истории са сериозно експлоатирани в книгите, игралните и анимационни филми. Аз също си имам любими книги: „Емил и детективите“ на Ерих Кестнер, „Следите остават“ на Павел Вежинов, „Кале детектива“ на Астрид Линдгрен, „Хариет Шпионката“ на Луиз Фицхю, „Произшествие в Отърбъри“ на Сесил Дей Луис и още, и още… Надявам се и като автор, и като читател, че още една шпионска история ще бъде добре дошла.

-Издай ни малко от историята – на колко години е Боби и защо Дядо Коледа ще му праща агенти?

-Боби е само на шест години, а вече е направил безброй бели и повечето от тях са стигнали до Дядо Коледа. Но в коледното писмо на Боби пише, че е най-доброто момче на света. Баба Коледа и Дядо Коледа решават да проверят дали малкият пакостник не се е променил. Налага се тайните агенти да проведат ново наблюдение.

-Трябва ли децата да се стараят да бъдат послушни, за да заслужат награда или подарък?

-Казано по този начин, звучи направо плашещо. Какви очаквания имат родителите? Какво означава да бъдеш послушен? Това подарък ли е, или подкуп? Като че ли вече няма единодушие в това, какво означава да бъдеш добър. Оставам с впечатлението, че за много родители и педагози доброто дете е онова, което не им създава проблеми. В приказката за Боби става дума и за това.

Една от любимите ми глави в „Сребърните кънки“ на Мери Мейпс Додж например е тази, в която Свети Никлас посещава едно холандско семейство. Преди да раздаде подаръците, той хвали децата, като изброява добрите им постъпки и укорява тези, които са били мързеливи, лакоми или лоши към другите. Най-много се скара на малката Каат: „Когато някой дърпа опашката на котката, свети Никлас чува мяукането ѝ. Аз ще простя на Каат, ако от днес нататък тя запомни, че и най-малките живи същества чувствуват болка и не бива да бъдат обиждани.

Като че ли точно най-важното от обичая днес е забравено – това, че добрият старец освен подаръци, дава и напътствия и на децата, и на родителите.

-Пишеш: „Въображението на децата се храни с вълшебства“. Мислиш ли, че днес те вярват във вълшебствата, та нали всяко хлапе расте с телефон и таблет, и за него сякаш не остава нищо скрито или тайнствено?

-Мисля, че децата повече от всякога имат нужда от вълшебства. Неслучайно бягат от действителността, като намират забрава във видеоигрите и смешните клипчета. И потъват ли, потъват в тях… Какви ще бъдат последствията? Страхувам се, че от това няма да излезе нищо добро. Твърдо съм убедена, че противоотровата е в четенето. Затова усърдно работя от години не само като автор, но и като доброволец. Сега вече разчитам и на помощта на тайните агенти на Дядо Коледа.

-А вярваш ли в добрите знаци на съдбата, случвало ли ти се е нещо толкова странно, че да изглежда като чудо?

-Често ми се случват чудеса. Например, докато писах „Тина и половина“, видях с очите си Тина и Графиня Батори – абсолютно същите като в книгата! До последното кичурче коса. Беше странно изживяване. А миналото лято, докато се чудех имам ли право да издам тайната на птиците, една врана ми подари пръстен. Просто така – кацна пред мен и го остави в краката ми. Много стар пръстен, покрит с пръст – кой знае колко време е седял под земята. Приех го като знак, че мога да разкажа тази приказка.

-„Тестваш“ ли книгите, които пишеш, върху своите деца?

-Разбира се! Моите деца са най-големите ми критици и най-големите ми почитатели. Съжалявам само, че когато писах тийнейджърските си романи, бяха съвсем малки.

Илюстрациите на „Боби и тайните агенти на дядо Коледа“ са прекрасни, спомних си за новогодишните картички от моето детство. Разкажи ни нещо интересно около работата си с художника Филип Цонкин?

-Когато търсих художник за книжката, разгледах купища илюстрации, някои чудесни, други не чак толкова, но нищо не ми се стори подходящо. Тогава си спомних именно за картичките пък от моето детство… Филип се справи блестящо с тази непосилна задача – хем да улови духа на „отминалите Коледи“, хем илюстрацията да не бъде прекалено ретро. Особено се радвам на птичките – няма как да сбъркате синигера с кисела краставица, например. А трябва да кажа, че въобще не се месих в рисуването на Филип, само се възхищавах отстрани (доста шумно, боя се).

Разговора води: Людмила Еленкова

Korica Bobi i tainite agenti na Diado Koleda

Прочетете още

op

Хюга е дълбоко вътре в душата на нещата, местата и хората

Датският начин на живот, станал толкова популярен от книгите, този път представяме отвътре-навън… С думите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *