Лира Литературно-рекламна Агенция
Празникът е време и за равносметка
Английският писател е определян като „най-значимият прозаик на Викторианската епоха“. Особено голяма слава печели със своята „Коледна песен“, която е рядък пример за неостаряваща книга – тя излиза през 1843 г. и до днес остава най-популярната, посветена на Рождество.
Точно писателят спомага за възстановяване на популярността на християнския празник във Великобритания и Америка. Животът на бедняците и работниците го провокира да се обърне към онези стойност, които на практика остават непреходни.
Дикенс пише обаче още и разказ, наречен What Christmas Is As We Grow Older – „Какво е Коледа, когато остаряваме“. В него писателят рисува малко по-различен празник – като момент, в който се питаме какво сме изгубили през отиващата си година. Сладко-горчивият вкус на Коледа почти ни докарва сълза, макар че авторът все пак предлага да посрещнем всичко с отворено сърце.
Вече на възраст, писателят се връща към онези мигове, които са били изпълнени с веселие и на практика са се превърнали в източник на щастие за целия му живот. Точно в това е магията на Коледа – да сме заедно с най-скъпите си.
Край елхата обаче си спомня за онези желания и надежди, които са останали напразни. И сега точно те изплуват като живи край красивото дърво. Писателят обаче отново търси коледния дух, защото точно той е олицетворение на благосклонността, любезността, постоянството.
Възрастният Дикенс посреща в спомените си и онези, чиито души са отлетели надалеч. И напомня, че лошото, неприятното също са част от живота – като красивото и възвишеното. Затова Коледа е и време за помирение с миналото, за прошка.
Поуката всъщност е простичка… онова, което усещаме по Коледа, трябва да ни води през цялата година, всеки ден от нашия живот. Само тогава сърцата ни ще се изпълнят с покой. С духа, който наричаме простичко коледен.
Разказът What Christmas Is As We Grow Older Дикенс пише през 1851 г. Публикува го в сп. Household Words. В текста излива разочарованието си от живота след смъртта на баща си и дъщеря си. Посланието му обаче е неочаквано – да приемем миналото, да го разберем и да изживеем празниците като време за смирение. Прочетете цялата творба на английски.
