Начало / Колонката на... / Изток – запад (втора серия)

Изток – запад (втора серия)

xfenersky-300x221-1-300x221-300x221.jpg.pagespeed.ic._v0APchfa9Это не мои люди, рече момичето със сините очи и русата коса на рецепцията на един хотел. Попитах я как ѝ понася нашата страна. Дошла е да работи от Украйна през лятото за жълти стотинки. И защо, попитах. Двулични са. Нямаше време и място за изясняване на понятията. Но тук мога да обясня за какво става дума. Как става така, че хората, които дават езика, писмеността и културата на прадедите на това момиче днес вече не са неговите хора? Станаха по-черни и тъмни след различни антропологични конфигурации ли?

Драги туристи, понятието типичен българин не съществува, обяснявам на следващия ден. Баща ми е висок, с бяла кожа и очите му са светли. Освен това не носи мохерен пуловер, като се съблече до кръста. А в Странджа породата е дребна, кривокрака и запорела – като прасето на Пурко. И освен това е дребнава. И музиката странджанска е като ландшафта, един и същи ритъм във всяка песен, равен, без изненади и големи амплитуди. Предвидим до смърт. Скучен. Нетворчески. Само тук съм чувал жени на средна и зряла възраст да се бесят, щото не могат да се споразумеят с роднините си за имотите. Баща ми веднъж беше на едно тържество в училището в Средец и ми вика как па нито една хубава жена не видях, все ниски и трътлести.

Има и друга порода, със сплеснати темета. Те са от турците наследство. Майките им някога са ги държали легнали върху плоски дъски, за да станат квадратни главите, та после като порастат и почнат да се борят, противникът да няма за какво да ги хване. От турците имаме и друго наследство. Турци – османци, източни племена някакви, знам ли ги какви са точно. Сещате ли се Калунь ага как ту е приятел с някои от ония там, ту не знае дали са му точно приятели, понякога са, а друг път открито го нападат. Такава неяснота по въпроса с приятелството и враговете е много характерна и ориенталска. Пред него си му приятел, после се чудиш как да го наковеш скрито. Завиждаш му или той ти завижда. Няма откритост. Българите най-трудно проумяват откровеността.

Всеки един типичен българин, бил шоп или добруджанец или странджалия, е научен от османо-мюсюлманските си патрони преди векове как да не заявява на висок глас, че е щастлив, че е постигнал успех, да не се радва открито, понеже това радостта е рядко явление и завистта на другите ще му я погуби. Филогенетичната му памет знае. Може да е десет поколения по-късно, но на него това му е в кръвта. Най-странно за българина звучи чистата неопетнена откровеност, той не я разбира, подозрителна му е и е убеден, че зад нея се крие нещо друго, нещо, което не може да долови. Той е сигурен на сто процента, че така, както си откровен ужким с него, всъщност го лъжеш и му кроиш шапката. И гледа навъсено.

Гледаш ли навъсено, българино? Така е, щото и в цял Истанбул местните гледат навъсено. Едно добро утро не могат да рекат без задна умисъл. Неприветливи балкански типове. Развеселява се българинът, когато му заговориш за златото на Вълчан войвода или когато в едноименната механа със задръстеното черешово топче на тротоара танцува върху масата, докато бате Милко му пее на ухо за пиленцата. Развеселява се, като чуе Шушана и Лески каручка. Разиграва се сърцето му тогава. Ама пак такава, капсулирана радост е това, в рамките на своята собствена маса. На сутринта българинът пита детето си: Калоянчо, искаш ли баничка, тати? А Калоянчо само мъцва нещо, щот е зает да зяпа простотии на таблета. Това му е добрината на българина.

Къде какво се е пречупило? Знам ли и аз. Все се опитвам да не обобщавам, но си мисля, че тук нещата са прекалено каращисани, премесени и омесени. И аз не мога да понасям тая навъсеност и това двуличие. Но щом нашите предци са създали така наречения „църковнославянски“ език, който е старобългарският, на който до ден днешен се служи Света Литургия и от който произлиза руският, си мисля, че някога сме били по-ведри, светли и откровени. И нещо някъде се е счупило. Първо са го счупили мюсюлманите, после го дочупиха комунистите. Няма надежда, не се лъжете.

Прочетете още

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJX

Изоставаме

Николай ФЕНЕРСКИ Когато говорим за Деня на будителите, отново става въпрос за все същата стара …

2 Коментари

  1. Кирцата

    Доста си се олял, брат. Много глупост в толкова кратък текст и все българина ти крив. Явно си от котилото на либераста проф. Ивайло Дичев

  2. Кирцата

    Браво и тука цензура. Защо го няма предния коментар? Калъфа се е разпищолел и плюе наред – българина такъв бил, онакъв бил и за него няма цензура. А за несъгласните с написаните глупости – цензура, щото българина трябва да бъде хулен. Има един друг хубостник – грантаджия ИВайло Дичев му викат. Автора да не е от неговото котило?