Лира Литературно-рекламна Агенция
„Английският пациент“ на Майкъл Ондатджи беше отличена с наградата Златен Ман Букър по повод 50-годишния юбилей на престижния литературен приз. Броени дни преди това Ню Йорк Таймс публикува интервю за читателските навици на обичания писател.
Какви книги има на нощното ви шкафче?
Препрочитам някои златни класики, като „Влакът“ на Жорж Сименон , „A Month in the Country“ на Дж. Л. Кар, „The Wife of Martin Guerre“ на Джанет Луис.
Коя беше последната наистина страхотна книга, която прочетохте?
Всъщност все още я чета – „The Natural History of Selborne“ на Гилбърт Уайт. Писана през 1798 г., тази книга носи всички качества на класическия английски роман. Книгата е невероятна, но никога не е била преиздавана.
На кои съвременни автори се възхищавате?
За щастие книгите не умират. Така Уила Катър, Йозеф Рот , Мейвис Галант, Робърт Крийли, Тумас Транстрьомер, Пенелъпи Фицджералд са с мен, необезпокоявани от препускането на съвременния издателски бизнес. Съвременните ми любимци са много, сред тях попада и Дон ДеЛило.
Какво най-много обичате да четете?
Обичам мемоари, които разкриват писателския свят. Привличат ме различни жанрове, обичам да се впускам в нови територии. Харесвам книги, които улавят света на изкуството. Но избягвам трилъри, в които неназованият убиец преследва някого още в първата глава.
Работили сте с лекари в клас, целящ да намали разделението между медицинските и хуманитарните науки. Какво четяха те?
Джон Бергер, Джоан Дидиън и разкази на Исак Бабел, поети също така. Това беше програма на Медицинското училище към Колумбийския университет и в някакъв смисъл те четяха по-задълбочено от другите студенти. Подхождаха към книгите като към проблем за разрешаване, който се корени в черния дроб, например.
Кои са любимите ви екранни адаптации?
„Емигрантите“ и „Новата земя“ – и двете са базирани на романи на Вилхелм Моберг, разказващи за живота на шведско семейство, тръгнало към Америка. И двата филма са шедьоври.
Коя е последната книга, която ви разплака?
Последната глава от „Пътуването на Август Кинг“ на великия американски романист Джон Ехл. В нея млад мъж е изправен пред противоречието на южняшките си корени и чувствата, които го владеят.
А последната книга, която ви изнерви?
Обикновено се отегчавам, преди изобщо да стигна до раздразнението.
Какъв читател бяхте като дете?
Странно, но нямам спомен да съм чел или да са ми чели като дете. Вероятно повече съм слушал и наблюдавал случващото се около мен. Разговорите и споровете край масата на вечеря вероятно са ми били достатъчни, подобно на сложен и многопластов роман. В онзи период от живота ми повече се вълнувах да се науча да пиша. Като писател сега отново за мен наблюдаването и слушането са изключително важни.
Кой е любимият ви герой или героиня?
Привличат ме онези персонажи, които не попадат в кулминацията на сюжета – осъдени, изоставени любовници, кучето, спасило някого от плаващите пясъци, гарванът в роман на Дикенс. Прекарвам доста време, представяйки си каква е останалата част от живота им.
Какви книги биха ни изненадали в библиотеката ви?
Ще намерите няколко рафта с книги на Ричард Старк, подписани от него. Старк е само един от псевдонимите на Доналд Уестлейк и любимата ми история е как веднъж казал за своя книга, писана под друго име, „Иска ми се да я бях написал аз“.
Ако можехте да напишете нечия автобиография, чия би била тя?
Певицата и композитор Елизабет Котън, която се появява като частичен персонаж в черновата на романа ми „Дивисадеро“. Но установих, че не пасва на сюжета.
Ако бяхте домакин на литературно парти, кого бихте поканили?
Това би била една тиха вечеря с Магуич (герой от „Големите надежди“), Казанова и писателката Уила Катър. Защото един писател би се радвал да срещне един реално съществувал и един напълно измислен литературен герой.
