Начало / Интервюта / Майкъл Ондатджи отново се обръща към Втората световна война

Майкъл Ондатджи отново се обръща към Втората световна война

michael_ondaatje_2Последната книга на Майкъл Ондатджи „Warlight“ излезе от печат в началото на месец май и вече води класациите по продажби. По този повод сайтът NPR  зададе няколко въпроса на автора, известен в България най-вече с шедьовъра си „Английският пациент“.

Ондатджи казва: „Аз съм един от онези писатели, които не знаят какво точно ще стане в книгата им, преди да я напишат. Имам предвид, че наистина не знам какво ще е последното изречение. Просто попадам на дадена сцена, от която се оформя история. Саксофонистът Орнет Колман го е казал брилянтно: „Това, което засвирваш в началото, е местоположението, което следва е приключението“.

Името на последната ви книга е „Warlight“ и подобно на „Английският пациент“ действието е свързано с Втората световна война, но този път следвоенен Лондон, две изгубени деца, кражби, тайни…

Да, книгата започва така: „През 1945 г. родителите ни заминаха и ни оставиха на грижите на двама мъже, вероятно престъпници. Живеехме на улица „Рувини Гардънс“. И една сутрин майка ни или баща ни казаха по време на закуска, че трябва да поговорим. Казаха ни, че ни оставят и заминават за Сингапур за година – наистина, не твърде дълго отсъствие, но не и кратко пътешествие“.

Изненадващо е, че не сте знаели как ще се развие книгата дори след написването на този първи параграф, та той поставя толкова въпроси и мистерии.

Наистина не знаех техните отговори, дори не знаех много за Рейчъл, едно от децата. Този първи параграф в последствие еволюира заради всички неща, които се случиха в последствие. В прогреса на писане на книгата аз се връщах и го редактирах. Но въпреки това наистина започнах с това първо изречение, може би неподходящо като звучене, като начало на приказка. И от него развих останалото.

Наистина началото звучи фантастично – деца, оставени на грижите на двама мъже, вероятно престъпници. Но все пак какво стои зад заглавието „Warlight“?

В някакъв смисъл измислих думата. (буквално на български „военна светлина“), докато описвах почти невидимите отблясъци от реката заради тоталната тъмнина, в която се потапя всичко при военните бомбардировки от страна на Германия. Трудно е да се опише, но е сякаш ехо от светлина, което сякаш рикошира към героите на историята като резултат от войната.

В книгата ви често се споменава една дума на немски, използвана като идея за опасност. Каква е тази дума?

Всъщност това е музикален термин, който дава сигнал, че ще настъпи промяна в напрежението, в този смисъл е като потенциална, надвиснала опасност. Първоначално тя е спомената съвсем между другото, но двете деца, които са център на историята, я чуват и започват да я използват като знак за опасността, която може да ги застигне ненадейно, за промяната в ситуацията.

Тази книга има много общи теми с другите ви творби – за сигурността, дома, дефинирането на семейството. Защо се връщате към тях отново и отново?

Самият аз съм живял номадски живот. Роден съм в Шри Ланка, семейството ми се разпадна, отидох с майка ми в Англия, а после в Канада, където живея и в момента. И мисля, че такъв живот може да те тласне да търсиш повече яснота в образа на дома, както и в твоето собствено място. Семейството не са само хората, сред които си роден, но е общността, от която ставаш част. В книгата ми, когато семейството го няма, всички други криминални образи стават наистина важни, всъщност стават семейство за главните герои.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *