Любимият автор се завръща по прекрасен начин
„Моите приятели“ е изпълнена с характерната за него всекидневна магия, мек хумор и внимание към дребни наглед детайли, които обаче често ни дават смисъла. Затова романът прави най-логичното със своя читател – грабва го, грабва го по същия начин, както правеха преди истории като „Баба праща поздрави и се извинява“ или „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“. И на човек не му остава нищо друго, освен да чете. Да чете и да преживява.
При това Бакман не е от писателите, които спират дъха с динамиката на действията. Много пъти всичко в книгите става бавно – точно такава е на много места и „Моите приятели“. Но именно в тези паузи, когато действието сякаш спира, човек открива по страниците себе си. Дава си сметка, че и неговите отношения функционират точно така. Че ще дойде мигът, когато единствено ще си спомня за своите приятели. Но и тази горчива тъга си струва, щом ни я поднася по своя неповторим начин Фредрик Бакман.
Писателят така оформя сюжета на книгата, че всеки път, щом читателят приеме, че вече знае всичко, идва време за нова изненада. При това Бакман я вмъква затрогващо и едновременно с това забавно. По тази спирала се движим чак до последната страница… от нея настръхва кожата ни и пак от нея на лицето ни се появява усмивка. А после помним дълго книгата, разказваме, обичаме.
Новата книга на Фредрик Бакман е и една от най-очакваните тази година. Романът е написан изключително лично, като буди и смях, и сълзи
„Моите приятели“ накратко
- Бакман пише с размаха, който направи книги като „Човек на име Уве“ или „Баба праща поздрави и се извинява“ изключително популярни.
- Българското издание е първото в света след американското, което излезе в началото на май.
- Главни герои по страниците са неколцина младежи, които затрогват с приятелството си.
- И тук от всеки абзац блика топлият хумор на писателя.
- Книгата обаче поставя и изключително важни въпроси, които будят и много тъга.
- „Моите приятели“ смесва времеви линии и обстоятелства по впечатляващ начин.
- Луиса иска да разгадае тайната на една картина и тръгва на удивително пътешествие.
- Така се ражда този роман, който напомня за огромната сила на изкуството и приятелството да ни променят.
- Корицата на „Моите приятели“ е специално нарисувана за българското издание от Дамян Дамянов.