Начало / Критика / До хоризонта и обратно с наследството на един разказвач

До хоризонта и обратно с наследството на един разказвач

Елица Матеева, „Хеликон Варна-Център“

213354_bНе толкова кратка история на самолета“ е възможност да си припомните историите от издадения преди 9 години сборник с разкази на писателя Захари Карабашлиев „Кратка история на самолета“. Разказите, както авторът казва в уводните думи на новата книга, която е допълнена и с есета, създадени по различни поводи от Карабашлиев, са родени по номадска рецепта – чрез динамиката на пътуването с различни превозни средства.
Преди Захари Карабашлиев да се завърне в България и да стане главен редактор на едно от водещите български издателства, много си пишехме. Неговата свобода и откритост по някакъв начин ми помагаше да преобръщам полюсите на възприятията си, за което съм му изключително благодарна. Тогава, когато излезе „Кратка история на самолета“, си направих селекция от любими разкази като „Разсейки“, „ Топлина на непозната“, „Честита Ко“, „История с торта“ (по която актьорът Милко Йовчев засне късометражен филм през 2011), „Старото злато на Синсинати“ и сега откривам с ведрина, че Карабашлиев отново ги е „поканил“ в „Не толкова кратка история на самолета“.

Разказите на Захари Карабашлиев са приветливи, те обичат читателя, с намигване и ирония обобщават времето преди и след падането на Стената, играят си с трудността на битието и с изпитанията, които то ни предлага. В есетата на Карабашлиев читателят ще поразсъждава върху изследването „Героят с хиляди лица“ от Джозеф Кембъл, ще преосмисля предателството в контекста на биографиите на Васил Левски и Димитър Общи, ще попътешества из Куба и ще потъне в смисъла на една революция и нейния символ-Ернесто Че Гевара, ще се адаптира от рязката смяна на времите зони и ще опознае същността на дисхронията отвъд Океана и около един рожден ден, празнуван на плажа, а за десерт книгата предлага обръщение на автора пред абсолвенти от Нов български университет, випуск 2014, където Захари Карабашлиев с притча се опитва да подскаже, че животът те захвърля край различни пътища – към горната или пък към долната земя, но винаги е важен личният избор, който предопределя радостта от това, което си.

И докато там, някога, в един спомен за самолет-атракция, променял предназначението си в годините, един младеж се е превръщал в мъж, ние също сме имали своите самолети – малки приключения, островчета на мъдростта и придобиването на опит. Важно е все пак между редовете на всяка кратка история, самолетът да полети или поне разказвачът.

За разказите на Карабашлиев нямам никаво притеснение или съмнение – те имат своята публика и обикновено след полета се ръкопляска. И нали знаете – хоризонтът е винаги там – на нивото на очите.

Прочетете още

212319_b

За неизмеримата вечност, която не може да се назове

Елица Матеева, „Хеликон-Варна“ Дебютният роман на Рене Карабаш „Остайница“ е пътешествие в света на любовта, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *