Начало / Критика / Пол Остър и неговият магнум опус “4 3 2 1”

Пол Остър и неговият магнум опус “4 3 2 1”

Юлия ПЕТКОВА

212468_bПол Остър твърди, че не обича експериментите. Звучи шокиращо, като се имат предвид постмодерните му романи, чрез които той се наложи като блестящ хроникьор на Ню Йорк. Все пак при него историята е на пиедестал и той е готов да ù принесе в жертва всичко, което ù се полага. Ако тя не търпи изтънчени пасажи, детайли и финтифлюшки, Остър не се заиграва с тях. Но ако е решил да създаде величествен („множествен”!) билдунгсроман с дъх на притча, детайлите придобиват значение. И той им оказва чест. Доказателство за това е последната му творба, магнум опусът „4 3 2 1”, който неслучайно беше номиниран за „Ман Букър”. Българският превод е на Иглика Василева.

Ето един важен ключ към романа. Остър е едва 14-годишен, когато мълния убива баща му, а той е само на няколко  крачки от него. „Оттогава насам непрестанно ме преследва идеята за това, колко случайно е всичко”, признава писателят. „Мисля, че това беше най-важният момент в живота ми”. Инцидентът е „пренесен” в „4 3 2 1” – Арчи Фъргюсън също става жертва в гръмотевична буря. Момчето е едва на 13, завладяно от „Спасителят в ръжта” и първите целувки, душата му ври и кипи от неосъзнати очаквания за бъдещето… Но това е съдбата само на една от версиите на героя. Пол Остър често експлоатира ролята на случайността и непредвидимите обстоятелства в романите си, а тук тази идея кристализира в най-чистата си форма.

Той пишеше книга за смъртта и на моменти чувстваше как тя се опитва да го убие. Всяко изречение беше борба, всяка дума във всяко изречение можеше да бъде друга дума, и както с всичко останало, което бе сътворил през изминалите три години, изписваше горе-долу четири страници, за да се получи една…

Още началните страници на „4 3 2 1” изострят вниманието с традиционния стил, в който е издържан разказът. Романът започва с раждането на Фъргюсън на 3 март 1947 г. Следващите трима Фъргюсън имат същия старт – същите родители, същото тяло, същият генетичен материал. Но докато препускат през детството и юношеството си, пътищата им се разклоняват. Всеки Фъргюсън живее в различен град в Ню Джърси и в различна конфигурация от семейство и приятели. Родителите му също имат живот, умножен по четири, като запазват само името и професията − Стенли е мебелен предприемач, Роуз е фотограф. Ключовите фигури в живота на Арчи, като например неговата братовчедка/приятелка Ейми, също се появяват в различни роли и с различни характеристики. Тъй като личните съдби на четиримата Фъргюсън се разгръщат постепенно, в редуващи се глави от книгата, индивидуалността на всеки от тях се избистря бавно, но сигурно, на фона на турбулентната действителност в САЩ през 50-те и 60-те години. Влияние оказват парите (или тяхната липса), образованието, разводът и всички останали фактори, които направляват живота ни. Боравейки превъзходно с нюансите, Остър изгражда четири портрета на избуялата младост − с присъщите ù непохватност и неудовлетвореност, с интензивността на преживяванията, със страстта към книги, филми, спорт, политика и секс. Нишката, която минава през характерите на четиримата Фъргюсън, е впечатляващата интелигентност и амбицията да се занимават с писане.

Фъргюсън беше едновременно гений и идиот, едновременно дете чудо и високомерен простак, едновременно най-доброто нещо, което се е случило тази година, и най-лошото нещо, което се е случило тази година, едновременно неимоверно талантлив и напълно лишен от всякакъв талант…

imageТози грандиозен социално чувствителен епос неминуемо препраща към Дикенс, но сам Пол Остър го определя по-скоро като приказен роман за изумителната мощ на случайността. И за всички онези въображаеми, алтернативни животи и самоличности, чиито сенки ни преследват до края. Автобиографичните мотиви са много, а що се отнася до теми като Студената война, екзекуцията на Юлиус и Етел Розенберг, Мартин Лутър Кинг, Джон Кенеди и клането в Ми Лай, авторът е точно толкова осторожен, колкото се очаква от исторически научен труд. Поведението на Арчи Фъргюсън, във всичките му въплъщения, е сечение на вътрешни подбуди и обществени събития. Характерите на четиримата герои са пластични, в процес на формиране. Остър се е опитал да улови природата на хаоса, който владее човешката душа: „Хората, които не харесват книгите ми, твърдят, че връзките в тях изглеждат твърде произволни. Но какво да се прави, такъв е животът”.

Казахме, че началото на романа буквално засмуква вниманието, и това се дължи на една стара шега за случайността, която Остър адаптира успешно. Става дума за еврейски имигрант в САЩ, който трябвало да се яви на интервю в имиграционната служба. В книгата това е дядото на Арчи, името му е Исак Резиноф. Един негов брат по участ, руски евреин, го съветва да си избере ново име за целта, с американско звучене, като например Рокфелер. Но по време на интервюто дядото на Арчи забравя името и без да иска избълва на идиш „Ikh hob fargessen” (което ще рече „Забравих”). Длъжностното лице решава, че името му е „Фъргюсън” и ето така, с намек за съдбоносните капризи на случая, започва историята на цяла палитра от интригуващи персонажи.

Прочетете още

200571_b

Творец ли си, значи си мярка за човек

Юлия ПЕТКОВА Първото, с което „Левиатан“ от Пол Остър ме впечатли, е посвещението. Също като …

Един коментар

  1. Леа Коен

    Тази книга може да бъде прочетена пи различни начини, включително и по този. За мен тя е част от онази линия на възприемане на съвременния свят след ВСВ ( не знам защо трябва да й се лепва етикетът “ постмодерна”), която намираме също и Филип Рот ( the Plot against America) , Амис Оз ( The Tale for Light and Darkness) или по- рано Кърт Вонегът. Тази свръхинтуитивна чувствителност , характерна за Остър и другите цитирани, е свързана с узострения инстинкт за оцеляване на еврейските общности , в чиято среда се развиват сюжетите на цитираните. С анализа , обстоятелствата и ЦЕНАТА на тези оцелявания , което възниква като философски проблем след самото оцеляване. Не случайно , ако критичката е забелязала Тива, целият сюжет на Остър се развива именно в тази еврейска среда, където са и големите нерви на проблема за оцеляването ( както и ори Филип Рот). Поради това процесът Розенберг присъства също, не като исторически декоративен атрибут, а като философски аргумент . Извън тизи контекст 4321 остава неразбран.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *