Начало / Критика / Пол Остър и неговият магнум опус “4 3 2 1”

Пол Остър и неговият магнум опус “4 3 2 1”

Юлия ПЕТКОВА

212468_bПол Остър твърди, че не обича експериментите. Звучи шокиращо, като се имат предвид постмодерните му романи, чрез които той се наложи като блестящ хроникьор на Ню Йорк. Все пак при него историята е на пиедестал и той е готов да ù принесе в жертва всичко, което ù се полага. Ако тя не търпи изтънчени пасажи, детайли и финтифлюшки, Остър не се заиграва с тях. Но ако е решил да създаде величествен („множествен”!) билдунгсроман с дъх на притча, детайлите придобиват значение. И той им оказва чест. Доказателство за това е последната му творба, магнум опусът „4 3 2 1”, който неслучайно беше номиниран за „Ман Букър”. Българският превод е на Иглика Василева.

Ето един важен ключ към романа. Остър е едва 14-годишен, когато мълния убива баща му, а той е само на няколко  крачки от него. „Оттогава насам непрестанно ме преследва идеята за това, колко случайно е всичко”, признава писателят. „Мисля, че това беше най-важният момент в живота ми”. Инцидентът е „пренесен” в „4 3 2 1” – Арчи Фъргюсън също става жертва в гръмотевична буря. Момчето е едва на 13, завладяно от „Спасителят в ръжта” и първите целувки, душата му ври и кипи от неосъзнати очаквания за бъдещето… Но това е съдбата само на една от версиите на героя. Пол Остър често експлоатира ролята на случайността и непредвидимите обстоятелства в романите си, а тук тази идея кристализира в най-чистата си форма.

Той пишеше книга за смъртта и на моменти чувстваше как тя се опитва да го убие. Всяко изречение беше борба, всяка дума във всяко изречение можеше да бъде друга дума, и както с всичко останало, което бе сътворил през изминалите три години, изписваше горе-долу четири страници, за да се получи една…

Още началните страници на „4 3 2 1” изострят вниманието с традиционния стил, в който е издържан разказът. Романът започва с раждането на Фъргюсън на 3 март 1947 г. Следващите трима Фъргюсън имат същия старт – същите родители, същото тяло, същият генетичен материал. Но докато препускат през детството и юношеството си, пътищата им се разклоняват. Всеки Фъргюсън живее в различен град в Ню Джърси и в различна конфигурация от семейство и приятели. Родителите му също имат живот, умножен по четири, като запазват само името и професията − Стенли е мебелен предприемач, Роуз е фотограф. Ключовите фигури в живота на Арчи, като например неговата братовчедка/приятелка Ейми, също се появяват в различни роли и с различни характеристики. Тъй като личните съдби на четиримата Фъргюсън се разгръщат постепенно, в редуващи се глави от книгата, индивидуалността на всеки от тях се избистря бавно, но сигурно, на фона на турбулентната действителност в САЩ през 50-те и 60-те години. Влияние оказват парите (или тяхната липса), образованието, разводът и всички останали фактори, които направляват живота ни. Боравейки превъзходно с нюансите, Остър изгражда четири портрета на избуялата младост − с присъщите ù непохватност и неудовлетвореност, с интензивността на преживяванията, със страстта към книги, филми, спорт, политика и секс. Нишката, която минава през характерите на четиримата Фъргюсън, е впечатляващата интелигентност и амбицията да се занимават с писане.

Фъргюсън беше едновременно гений и идиот, едновременно дете чудо и високомерен простак, едновременно най-доброто нещо, което се е случило тази година, и най-лошото нещо, което се е случило тази година, едновременно неимоверно талантлив и напълно лишен от всякакъв талант…

imageТози грандиозен социално чувствителен епос неминуемо препраща към Дикенс, но сам Пол Остър го определя по-скоро като приказен роман за изумителната мощ на случайността. И за всички онези въображаеми, алтернативни животи и самоличности, чиито сенки ни преследват до края. Автобиографичните мотиви са много, а що се отнася до теми като Студената война, екзекуцията на Юлиус и Етел Розенберг, Мартин Лутър Кинг, Джон Кенеди и клането в Ми Лай, авторът е точно толкова осторожен, колкото се очаква от исторически научен труд. Поведението на Арчи Фъргюсън, във всичките му въплъщения, е сечение на вътрешни подбуди и обществени събития. Характерите на четиримата герои са пластични, в процес на формиране. Остър се е опитал да улови природата на хаоса, който владее човешката душа: „Хората, които не харесват книгите ми, твърдят, че връзките в тях изглеждат твърде произволни. Но какво да се прави, такъв е животът”.

Казахме, че началото на романа буквално засмуква вниманието, и това се дължи на една стара шега за случайността, която Остър адаптира успешно. Става дума за еврейски имигрант в САЩ, който трябвало да се яви на интервю в имиграционната служба. В книгата това е дядото на Арчи, името му е Исак Резиноф. Един негов брат по участ, руски евреин, го съветва да си избере ново име за целта, с американско звучене, като например Рокфелер. Но по време на интервюто дядото на Арчи забравя името и без да иска избълва на идиш „Ikh hob fargessen” (което ще рече „Забравих”). Длъжностното лице решава, че името му е „Фъргюсън” и ето така, с намек за съдбоносните капризи на случая, започва историята на цяла палитра от интригуващи персонажи.

Прочетете още

800px-Paul_Auster_in_New_York_City_2008

Пол Остър: Никой няма право да подценява мощта на книгите

На днешния ден, 3 февруари, 69 години навършва един от съвременните класици на американската литература …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *