Начало / Критика / Ябълкови мигове с въздишки по бившите любовници

Ябълкови мигове с въздишки по бившите любовници

213002_bЕлица Матеева, „Хеликон-Варна Център“

Изящен е новият роман на Александър Секулов – карта на странни персонажи, чувствителни срещи между мъже и жени, които по сюрреалистичен начин общуват с телата и емоциите си. „Малката светица и портокалите. История на изчезването“ е съвкупност от екзотични места и хора, в които за любовта се разказва през символи и знаци.

Романът на Александър Секулов е като приказка без край, в която датите, годините, броят на предметите имат значение. Леополд Пушкин и Матео Плюшкин сядат всяка събота точно в 11.00 часа срещу мисълта за една жена – прекрасната Грейс Семич. Грейс е била жената за двамата, но освен тези приключенци в любовта има много други жени и мъже, за чиито чудеса, прегръдки и целувки са изписани страници, обгръщащи в поетично ложе красивите им лица.

Тела и въздишки мокри като море, шепоти и убийства от любов предлага „Малката светица и портокалите. История на изчезването“. Романът трудно се проследява хронологически. Неговите глави са отделни пътешествия в любовта, в която раздялата е като аромат от кората на портокал и е с усещането за лекота. Тук финалите на любовта не са драматични, не са обременени със сълзи, а с отлепвания, с изтласквания и потапяния в света на жената, която е магнитът, бижуто, скъпото украшение. В романа всеки предмет е описан с акценти, дори въздухът придобива плътност, цвят и мирис.

Възглавнички от сатен, дирижабъл от стъкло за сънуване, кутийка за въздишки с двойно дъно, лъжичка за ябълкови мигове, портокали със сребърна кора са част от сюрреалистичните вълшебства, които омайват диханието на любовта. Тук всеки мъж както и всяка жена имат много имена: Негро Хосе, Джордж Закариъс, Матео Плюшкин, Леополд Пушкин, Наско Х, Даниела, Грейс, Арабела … „Малката светица и портокалите. История на изчезването“ е като платно на Йеронимус Бош или Питер Брьогел Стария, където до любовта се е настанила смъртта или пък обратното. Единадесет мъжки тела сънуват вечността, разположили се над сатенени възглавнички под балконите на обществени сгради. Сънят и бройката на мъжете се прекъсва, когато жената, причинила вечността им изчезва безследно.

„Жените, които следват през живота, получават в крайна сметка своя клоун, какъвто е всеки реализиран романтик.“, ако разбира се съумеят да избегнат онова щастие – да се влюбят през годините и после с възхитителна лекота да се разделят.

В „Малката светица и портокалите. История на изчезването“ никой не може да бъде сигурен за името си, както и за любовта си. Когато всеки мъж и всяка жена успеят да се открият, завинаги им е гарантирано, че поне в понеделник, ако се наложи ще има на кого да кажат „сбогом“.

Александър Секулов е сътворил поетично вълшебство за ценители, за колекционери на сънища, където любовта е с ухание на розмарин след дъжд. В тези сънища любовниците са светци завинаги.

Прочетете още

phpb8oldc_559x345

Калин Терзийски: Днес именно скандалните неща са тривиални

Осем години минаха от 2010-а, когато романът на Калин Терзийски „Алкохол“ получи „Цветето на Хеликон“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *