Начало / Интервюта / Людмила Улицкая: Злостната критика е по-полезна от ласкателствата

Людмила Улицкая: Злостната критика е по-полезна от ласкателствата

Людмила Улицкая лауреат на литературните награди „Голямата книга“ и „Руски Букър“, тази година навърши 75. В нашите книжарници са налични романите й „Казусът Куоцки“ и „Даниел Щайн, преводач“. Предлагаме ви интервюто на Улицкая, дадено за руската информационна агенция ТАСС, защото в него личи духът й на свободен творец.

4652043

Читателят усеща кога авторът обича някои от героите си, а други не толкова…Вие май не обичате Маша от романа си „Медея и нейните деца“?

Обичам всичките си герои. Иначе не биха се получили.

Вашите женски образи обаче се разделят, условно казано на „праведници“ и „блудници“

Не, това е заблуда. Или мой пропуск. Аз не съм Жданов (съветски държавен деец, причина за изключването на Анна Ахматова и Михаил Зощенко от Съюза на писателите в СССР – забележка на ТАСС), който не могъл да разбере характера на Ахматова, наричайки я „ту блудница, ту монахиня, при която блудството е смесено с молитва„. Целта ми не е да въвеждам идеологизирани типажи. Човекът е по-сложно устроен. Макар че „блудниците“ са по-жизнеустойчиви от „праведницитеи да се пише точно за тях е по-интересно.

Пред журналиста Владимир Познер вие казвате, че средностатистически жените са по-добри от мъжете. Извън литературата, какво харесвате в мъжете и жените? Или не зависи от пола?

Има качества, които за мен са много важни и при мъжете, и при жените – чувството за собствено достойнство, безкористност, честност…. А че жените у нас средностатистически са по-добри от мъжете, в това съм убедена. Но моите приятели, и жени, и мъже, са изключителни!

 Едно от стихотворенията на главната героиня в „Медея“, се появява в друг ваш роман— „Зелената шатра“. Доста пресечни точки откриваме в творчеството ви. Например, героинята от цикъла „Момичета“ виждаме във „Веселите погребения“. А Шурик и Валера Бутонов от различни романи, изглежда прекарват кошмарни нощи заедно в една вила. Аргументирате с книги реални житейски ситуации, или, както сама казвате „събитията се римуват“ в живота, следователно могат да се римуват и в книгите?

Римуват се, разбира се. Тук просто нищо по-добро не ми е хрумнало, затова и съм използвала нещо сходно. Харесва ми, че моите герои скитат като чергари от книга в книга, така се образува своеобразен „свръхтекст“. В известен смисъл всеки писател пише една и съща книга – книгата на своя живот.

207021_bРоманът „Даниел Щайн, преводач“ е написан в нетипична за вас форма, в него не звучи вашият авторски глас, а гласовете на други персонажи и документи. Защо?

Аз не измислям формата специално, обикновено темата сама ми предлага единствената възможност, в този случай се явява на ниво език.

Има един устойчиви символи, като „сините завеси“. Когато в книга се споменат „сини завеси“, преподавателят обикновено казва, че те изразяват депресия. А авторът въздъхва: „Сините завеси означават сини завеси, и толкова!“ Вашите произведения със сигурност ще останат в учебниците по литература. Никога ли не сте се страхували, че някой ще търси в тях „сини завеси“?

„Сините завеси“ не ме плашат. Нима не помните червената чантичка, която държи в ръцете си Анна Каренина в момента, когато се хвърля под влака? Това е мощна метафора на нейното „кървящо сърце“…

  Четете ли критика за своите книги?

Неотдавна излезе статия на проф. Светлана Тимина от Санкт Петербург. Тя е изключително хвалебствена. Това разбира се е приятно, но ако трябва да говорим откровено, понякога злостната критика се оказва по-полезна от ласкателствата. Въпреки че аз почти не чета критика.Светлана Ивановна сама ми изпрати своята статия. Не чета и ругателствата в социалните мрежи по мой адрес, макар че знам за тях. В нашата страна има известна свобода на изразяване. Аз лично имам свобода на четене – чета само това, което сама избирам. През последните години все повече научно-популярна литература.

 Говори се, че документалната литература измества художествената. Какво мислите по този въпрос?

Няма съмнение, че днес документалистиката е по-интересна. Аз не мисля, че ще се получи пълно изместване на художествената литература. Културата променя своите граници постоянно – сега повече се слуша музика, много интересни неща се случват и в театъра.

Вие сте член на управителния съвет на Фондация „Вера“, но твърдите, че не бихте могли да бъдете доброволец в хоспис. Защо?

Всеки прави това, което най-добре умее. Неотдавна излезе книга за фондацията (сборникът с разкази „Книга с гастрономически истории”) и аз участвах в нея. За мен хосписът е подвиг в живота на моята покойна приятелка Вера Милионщикова (основател на Първия московски хоспис), а след нейната смърт това е място, където работят най-добрите от най-добрите хора!

 В своето публично интервю The Question разказвате как в съветско време сте си купили книга, заради която сте продали пръстена с брилянти на баба си. Кога за последен път сте искали нещо толкова силно, както тогава ?

Не помня. Когато искам нещо, веднага го купувам. Наистина, много рядко ми се иска каквото и да било. Ето, през последната година ми се иска да си купя пиано, но засега не го правя от състрадание към съпруга ми и съседите.

Превод от руски: Цанка Ангелова, „Хеликон-Бургас“

Прочетете още

aa838b3802

С анонимно дарение „Червеното колело“ на Солженицин излиза на английски

Позовавайки се на Степан Солженицин, син на писателя Александър Солженицин, английският всекидневник „Гардиън“ информира, че …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *