Лира Литературно-рекламна Агенция
Франсеск Миралес е каталунски писател, един от най-търсените в областта на приложната психология и наръчниците за самопомощ. Той бе така любезен да отговори на въпросите на Лира.бг, и това е първото от поредица интервюта, в които ще ви срещаме с автори, които не слизат от нашите класации.
Господин Миралес, има два любопитни факта във вашата биография – учили сте в религиозно училище и сте били в Хърватска по време на военния конфликт там. Как тези събития се отразиха на живота ви?
По време на диктатурата на Франко беше практика да се учи в религиозни училища, момичетата учеха с монахини, а момчетата със свещеници. В резултат много деца пораснаха отблъснати от религията и после станаха металисти или пънкари, също като мен.
Аз не исках да ходя в армията, тогава правителството ме изпрати да работя в бежански лагер по време на Балканския конфликт. Това промени представата ми за войните (те нямат нищо общо с това, което виждаме във филмите) и за човечеството изобщо.
Кога решихте да пишете книги?
Беше по време на първото ми пътуване до Индия, което продължи доста. Имах толкова свободно време вечерите, че започнах да пиша роман за деца, чието действие, разбира се, се случваше в тази държава.
Обичате да пишете в съавторство – с Ектор Гарсия, с Каре Сантос, с Алекс Ровира. Как протича процесът ви на работа?
Много е лесно, когато го правиш с добри приятели. Писането е самотно занимание и никога не знаеш как точно ще изглежда книгата накрая. Да работиш с някого по книга, прави процеса по-приятен, но обичам и да пиша сам.
Самият процес зависи от всеки партньор. С повечето от тях разделяме писането на глави, след като сме обсъдили и решили съдържанието и детайлите по книгата.
Има ли прототип героят ви от „Любов с малки букви“?
За мен не е прототип, а личен образ – на баща ми. Той беше много срамежлив и интелигентен мъж. Имаше само един приятел в живота си и се виждаше с него веднъж месечно. Извън тези срещи прекарваше винаги свободното си време вкъщи, в слушане на класическа музика и четене на художествена литература и речници, като Самуел – героят на книгата.
Вие също сте музикант, работите ли на фона на музика, или предпочитате тишината?
Хубав въпрос. Слушам музика докато чета и отговарям на имейли и интервюта. Също организирам бележките за книгите си на музика, но за сериозното писане имам нужда от тишина.
Озаглавили сте една от книгите си „Най-хубавото място на света е точно тук“, кое е вашето място, къде се чувствате най-добре?
В Барселона, Словенските Алпи, балканските страни, някои гръцки острови, Япония, Бруклин… Но това е основно чувство, по-скоро свързано с добрата компания, дори и да съм сам на тези места.
А защо насочихте поглед към Япония?
Интересът ми се задълбочи след моето първо пътуване до страната, иначе се интересувах от дзен и чаената култура още преди това. Оттогава съм пътувал до Япония може би десетина пъти, включително и до по-близки места.
Ако позволите един политически въпрос – какво е отношението ви към Пучдемон? Каталунската криза буквално разтърси света.
Не съм политически активен, но мога да кажа, че изобщо не се чувствам спокойно с всичко, което се случва. Затова, за да опазя психическото си здраве, спрях да чета новините.
Знаете ли нещо повече за България?
Няколко държави в Европа не съм посещавал и една от тях е България. Много съм любопитен да я видя и нямам търпение да дойда поне в София!
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
Превод: Кристина Цонева
Снимки: Франсеск Миралес, Яна Андреева, „Хеликон-Съборна“
