Лира Литературно-рекламна Агенция
Особена притегателна сила има книгата на Дон Мигел Руис
„Четирите споразумения“ е писана през 1997-а, преди почти трийсет години, но продължава да се превежда на още езици, излиза в респектиращи милионни тиражи, станала е настолна книга на поколения и не спира да се чете. Как мексиканецът Дон Мигел Руис омагьоса целия свят, дори страни като нашата, скептична по отношение на ню ейдж и със собствени традиции в християнството, че и в езичеството? Тук религията няма нищо общо, а психологията, която трудно удържа напора на модерния свят.
Щом внезапно събитие преобърне живота и човек тръгне стремително надолу, всичките му защитни сили се впрягат. За тях намира точните думи неврохирургът Дон Мигел Руис, след като сам попада в автомобилна катастрофа. Благодарен, че е останал жив, авторът търси в себе си причините, довели до този момент. Без да внушава чувство за вина у когото и да било, той деликатно и спокойно решава да „осъзнае“ и други хора с помощта на мъдрост от векове, приспособявайки митологията на индианците от племето толтеки към логиката на днешния ден. Така Мигел Руис всъщност създава няколко универсални модела на поведение, които нарича споразумения. Даже да се четат неангажиращо, те имат терапевтичен ефект и много обезкуражени читатели казват, че тук са чули истини, които ги стимулират да продължат напред и са усетили, че се раждат отново. Нека си припомним цитат от книгата:
„Клюката е най-лошата черна магия, защото представлява чиста отрова. Научили сме се как да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме слушали как възрастните непрестанно сплетничат, изразявайки открито мненията си за другите хора. Изказвали са мнение дори за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и емоционалната отрова и ние сме приели този тип общуване за нормално. Клюкарството се е превърнало в основна форма на общуване в човешкото общество. То е станало начин за сближаване, защото фактът, че някой се чувства също толкова зле като нас, ни кара да се почувстваме по-добре. Една стара поговорка гласи: „Нещастието обича компания“ и страдащите в ада хора не искат да бъдат сам-самички. Това е начинът, по който сънят на планетата ни държи в подчинение“.
Людмила Еленкова
