Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата на Джесика Лейхи е в помощ на възрастните, които в желанието си да помогнат на децата, всъщност забавят развитието им
Може би крайно звучи за съвременния родител, но провалът се оказва най-доброто възпитателно средство. Мнозина познават този момент – прибират се изморени от работа, а вкъщи ги чакат задачи по математика, съчинение, рисунка, и… любимото им дете, което обявява „не мога“. Тогава те забравят, че домашното не е за тях, а за детето и се втурват да го довършат. Междувременно става скандал, след който то самодоволно се отпуска, защото знае, че някой действа вместо него. После хленченето и оправданията „много е трудно“ му стават навик. Авторката Джесика Лейхи – самата тя майка и учител, вече е изпитала подобни моменти и затова изгражда система за справяне с тях – стъпка по стъпка. Да, на теория е лесно да се каже, но я вижте нивото на образователната система, ще възразят родителите! На нас ни е трудно, какво остава за децата!
Нищо, просто опитайте да не се месите. Доказано е, че трудната домашна задача има по-голяма стойност от лесната, тя приучва към воля, дисциплина, и нещо, което особено липсва в днешно време – към мислене. Защото утре в класната стая все пак ще отиде детето, нали, не баща му, майка му, баба или дядо. И самостоятелното справяне е най-важният житейски урок, който то трябва да научи. Задачата на родителите е не бъдат негова патерица, а да му помогнат в мигове, когато разочарованието в собствените му сили вземе превес. В книгата има редица точни наблюдения, например факторът време. По-точно губенето на време, което детето прекарва в часове, като блуждае и скача от ред на ред, драскайки си нещо в тетрадката. Тук съветът към родителите е да седнат до него и спокойно да наблюдават какво прави. Тогава пък те може да си направят изводи за пречките, които го отвличат, и ако е необходимо да ги споделят с учителите. Натоварването в много дисциплини безспорно е една от тях.
Ето и малко конкретика: първо осигурете гориво за мозъка – казва Джесика Лейхи. Здравословната закуска и водата са част от онези енергийни ресурси, които способстват пълноценната концентрация. Премахнете телефоните и разсейването. Дори и най-малкото превключване на вниманието води към грешки. Отделете тихо място, на което може да се работи необезпокоявано. Разберете изискванията, какво точно се очаква от вашето дете. Много учители, особено в началните класове, изпращат на родителите предварителния план на занятията, така че планирането е удобство. По-големите ученици обаче наистина се объркват откъде да започнат. Научете ги да не се стесняват да питат и да говорят с учителите. Учителката в книгата също признава, че колкото повече информация получава за допуснати грешки, толкова по-лесно ще ù бъде да насочва ученика по правилния път. Любопитен е съветът да се започва с най-трудното домашно. Защото е доказано, че ресурсите за самоконтрол на мозъка са ограничени и са най-достъпни в началото, после той се изморява. Насърчавайте почивките. Направете толкова, колкото можете и спрете. Ако задачата е твърде дълга, разделете я на части. Въобще, стремете се към процеса учене, не към съвършенство. И си дръжте езика зад зъбите, гледайте да потушавате кавгите.
„Даровете на неуспеха“ е идеален наръчник за самообразование на вас, родители! Той е подходящ за всяка възрастова група в училище, подплатен е с научни изследвания и житейския опит на авторката. Може да ви научи на много неща, или да не ви изненада с нищо, което досега сте изпитали на свой гръб. Но ценният извод от него е да ви предпази от мисълта, че сте вездесъщи и всичко знаете, да не натяквате, не прекалявате с помощта си, да не кръжите непрекъснато и в паника наоколо. Ако пък мненията на учители, съседи и приятели ви притесняват повече от това да подготвите детето си за самостоятелен живот, време е да преразгледате приоритетите си.
Людмила Еленкова
