Начало / Критика / „Жената на прозореца“ гледа през очите на страха

„Жената на прозореца“ гледа през очите на страха

Ася Михайлова, „Хеликон – Славейков“

212450_b„Жената на прозореца“ от Ей Джей Фин е от онези изпълнени с напрежение мистерии, които не прибягват до подробни описания на насилие и секс. Единственото, което е нужно на читателя, е повече свободно време, защото кратичките глави хвърчат с такава скорост, че като нищо десетина страници преди лягане могат да доведат до посрещане на изгрева.

Анна Фокс очевидно копнее за човешки контакт – говори с куп хора по интернет, учи френски, прави физиотерапия, дори когато не ѝ е нужна, не просто шпионира съседите си, ами надзърта в книгите на техните читателски клубове, и си представя как се намесва в личните им драми. Всъщност само си въобразява последните две, защото да ги направи наистина, означава да излезе навън, но и броени крачки ѝ докарват паническа атака. Тежък случай на агорафобия, предава тя думите на един от лекарите си. Ужасяващ, мисля си аз, и четейки в мен се надига клаустрофобия.

Докато една вечер Анна забелязва нещо ужасно през прозореца…тогава страхът отвън и страхът отвътре започват да се наслояват, оплитат. Кое е истина и кое е лъжа? Какво халюцинира Анна и какво е реална физическа заплаха? В по-голяма безопасност ли е в дома си или в капан, от който няма да може да избяга? Невъзможно е напълно да отсееш истината от измамата, когато гледаш през очите на човек, който сам не може да прецени.

Напрежението в „Жената на прозореца“ се натрупва под саундтрака на стари филми ноар и продължава с аромата на червено вино.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *