Лира Литературно-рекламна Агенция
30 АПРИЛ Е МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЖАЗА
Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово
Джазът е един от най-значителните културни феномени, които Съединените щати са дали на света. Роден от съчетаването на африкански ритми, негърски трудови песни, блус, рагтайм и европейски музикални традиции, той “прохожда” преди повече от век в Ню Орлиънс и с течение на времето преживява своята бурна еволюция като стил, отдавна разпространил се извън пределите на своята родина. Импровизацията и люлеещия се “суинг” ритъм, заложени в генезиса на джаза, бързо го правят популярен и изпълняван по цял свят. За едновековната си история джазът наложи своя универсален език на свободата и волята на музикантите да се изразяват свободно и непринудено пред широката световна аудитория. Имената и постиженията на Луи Армстронг, Дюк Елингтън, Били Холидей, Ела Фитцджералд, Чарли Паркър, Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн са значими не само за американската, но и за световната културна памет.
Глобалното битие на джаза като че ли неминуемо оформи и идеята за международен празник на тази витална по своя характер музика. Основен двигател в случая се оказа не кой да е, а световноизвестният джаз пианист Хърби Хенкок. След като през юни 2011 година бе обявен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за насърчаване на междукултурния диалог, Хенкок направи всичко възможно по най-бързия начин джаз музиката да се сдобие със своя световен празник. И резултатът не закъсня – до края на същата година стана ясно, че от следващата 2012 година 30 април ще се отбелязва като Международен ден на джаза. Инициативата на Хенкок бе категорично подкрепена от тогавашния Генерален секретар на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова. И така джазът доутвърди своето световно призвание, получавайки своя празничен ден веднъж годишно.
На първия Международен ден през 2012 година лично Хенкок организира масово изпълнение на всякакъв калибър музиканти по изгрев слънце на историческия площад “Конго” в Ню Орлиънс, считан за люлка на джаза. Една от темите, които прозвуча там, е прочутия стандарт на Хенкок “Продавачът на дини” /”Watermelon Man”/. По-късно през деня пианистът отлетя за Ню Йорк, където – вече по залез слънце – се състоя огромен концерт. Като водещи се изявиха Куинси Джоунс, Морган Фрийман, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, а участниците бяха същинския “каймак” на световното джазово /и не само джазово/ воинство в лицето на самия Хенкок, Тони Бенет, Дий Дий Бриджуотър, Джак ДеДжонет, Уинтън Марсалис, Уейн Шортър, Есперанца Сполдинг, Чака Кан, Стиви Уондър и кой ли още не.
През годините организирането на подобен род концерти “на всички звезди” /”All-Star Global Concerts”/ за Деня на джаза сe утвърди като основното празнично събитие за 30 април и се провежда в различни световни градове, обявявани за “джаз-столици”. Досега такива бяха Истанбул /2013/, Осака /2014/, Париж /2015/, Вашингтон /2016/ и Хавана /2017/. Тази година честта да посрещне световния джаз-елит се пада на Санкт Петербург.
В Международния ден на джаза инициативите по целия свят са хиляди и могат да бъдат проследени в специално поддържания сайт https://jazzday.com/. За съжаление България не присъства тук – неясно защо като че ли все още не сме натрупали необходимата смелост да се обозначим като страна, в чийто културен живот джазът има доста активно присъствие. И въпреки това всички ние – музиканти и фенове – оставаме съпричастни към истинския световен празник, който джазът си заслужава!
