Лира Литературно-рекламна Агенция
Пол Остър, чиято книга „4 3 2 1” наскоро излезе и на български, твърди за разказите на Исак Бабел в 17-ата му година: „Отвориха врата в съзнанието ми, зад която открих стаята, в която исках да прекарам остатъка от живота си”. „Ню Йорк Таймс“ представя читателската гледна точка на съвременния класик в завладяващо интервю.
Какви книги има на нощното ви шкафче?
Само две – есетата и ранните разкази на Джеймс Болдуин. Не го бях чел от гимназията, което си е отдавна, като се има предвид, че се дипломирах през 1965 г. И тъй като действието в последната ми книга се развива основно в 50-те и 60-те години на 20 век, реших да хвърля още един поглед. Четенето по задължение бързо се превърна в удоволствие, а в последствие и във възхищение. Болдуин е забележителен писател както на художествена, така и на нехудожествена литература и според мен е сред най-великите американски творци на миналия век, не само заради ума и куража, заради разнообразието от емоции, но заради качеството на написаното, заради мъдростта в изреченията. Завърших и двете години преди повече от година, но те са още на нощното ми шкафче и не мога да кажа защо – просто ми харесва да са наблизо.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
Бих казал „A Woman Looking at Men Looking at Women” – зашеметяваща колекция от есета на Сири Хуствет. Но тъй като Сири е моя съпруга, ще посоча „Oreo” на Фран Рос. Книгата за първи път е публикувана през 1974 г. и не получава никакво внимание до преиздаването й през 2015 г. Тъжното е, че това е единственият роман на Рос, а още по-тъжно е, че тя умира едва на 50 г. през 1985 г. Но си остава шедьовър, една от най-интелигентните и забавни творби, които съм чел в последните години. Сигурно съм се смял стотици пъти, докато я четях, а тя е едва 200 страници.
Коя е най-добрата класика, която прочетохте за първи път напоследък?
„Към фара” на Вирджиния Улф. Четох „Вълните” и „Орландо”, когато бях на 18 г., не ми харесаха особено и я зачеркнах от списъка си в следващите 51 години. Глупава грешка. „Към фара” е един от най-красивите романи, които съм чел. Музиката на дългите му изречения, дълбочината на чувствата, ритъмът на структурата ме накараха да я чета колкото се може по-бавно, препрочитайки всеки параграф по 3-4 пъти.
Коя е любимата ви книга, за която никой не е чувал?
„Weeds of the West” – 628 страници с красиви илюстрации и цветни снимки, посветени на дивите треви и цветя. Но най-пленяващото в нея са имената на всички тези красиви растения. Стотици са и е истинско удоволствие да ги четеш, като поезия, израстваща от самата земя.
Коя е любимата ви нюйоркска история?
Има много, събирани с години. Но в светлината на надигащата се омраза срещу мигрантите след избирането на последния президент, ще ви разкажа една за имигрант. Магазинът до нас е собственост на мъж от Китай, асистентът му е от Мексико, касиерката е от Ямайка. Един студен следобед, докато плащах на касата, касиерката забеляза, че носът ми тече, но вместо да се обърне на другата страна, тя извади една кърпичка, протегна се през касовия апарат и ми избърса носа, при това много внимание и без да каже нито дума. Грешка ли беше, че го направи, без да попита? За някои вероятно е така. Но от моята гледна точка това беше невероятно мило и аз й благодари. Това е да живееш сред разнообразието на Народна република Бруклин.
Какво четете и какво избягвате, докато работите върху нова книга?
Не чета художествена проза, докато не довърша работата си, но си позволявам поезия, историческа проза, биографии, както и книги, полезни за работата ми. Истината е, че чета много по-малко, отколкото като по-млад. И тъй като писането ме изтощава физически и ментално, често след вечеря просто се строполявам на дивана, пускам телевизора и гледам бейзбол или стари филми в компанията на Сири, която е точно толкова изморена от работата си, колкото съм и аз. По мое скромно мнение най-големите подобрения в американския живот за последните 20 години са каналът за стари филми ТСМ и самозалепващите се пощенски марки.
Коя е най-добрата книга, която са ви подарявали?
Сборник с разкази на Исак Бабел за 17-ия ми рожден ден. Те отвориха врата в съзнанието ми, зад която открих стаята, в която исках да прекарам остатъка от живота си.
Кой е любимият ви литературен герой?
Дон Кихот и Разколников.
Какъв читател бяхте като дете?
Майка ми вероятно ми е чела „Зайчето Питър” стотици пъти и споменът ми за това е много ясен, а също и за приказките на Андерсен. Когато бях на 9 или 10 години, баба ми подари пълната колекция на Робърт Луис Стивънсън, което ме вдъхнови да започна да пиша разкази. Първата книга, която сам си купих, беше сборник с поемите на Едгар Алън По, бях на 10 или 11 години. Първата ми литературна страст – Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл. Най-голямото ми юношеско заслепение – Борис Пастернак и „Доктор Живаго”, малко след Нобеловата награда за литература. Исках да разбера за какво е целият този шум около романа и си го купи, но бях едва на 11 години и нямах капацитета да го прочета и разбера. И до днес съм чел поезията на Пастернак, но не и този роман.
Ако организирахте литературно парти, кого бихте поканили?
Дикенс, Достоевски и Хоторн.
Коя книга очаквахте да ви хареса, но се оказахте разочарован?
Не че не харесах „Хъкълбери Фин”, всъщност първата една трета е един от най-добрите примери но американската литература. Но след обещаващото начало, Твен изоставя ръкописа и се връща към него след години. Втората трета е добра, даже на места отлична, но й липсва дълбочината на първата. Но в третата част романът просто се разпада. Звучи твърде младежко, даже незряло, с всички тези шеги, които си правят, че съсипва цялото добро впечатление от преди това.
