Начало / България / Спомените на един голям български футболист

Спомените на един голям български футболист

212369_bИзлезе книгата „Паро Никодимов – С ЦСКА в сърцето, моята автобиография“ от Станил Йотов, Цветан Дерменджиев (изд. „Hybrid books”).

Ето фрагмент от нея:

„Докато носех като юноша екипа на „Септември“, за малко да отида в „Славия“. Това стана, когато като ученик в десети клас бях на бригада в село Лесичово, Пазаджишко. Пристигна футболистът на „Славия“ Петър Панагонов и ми даде да подпиша молба за постъпване при тях. Без много да се замисля, взех, че разписах документа.

Когато се прибрахме в София, разказах това на Серги Йоцов. Отговорът му гласеше: „Ти не си за „Славия“, за друг отбор си…“. Отидохме на стадиона в „Овча купел“ и изтеглихме молбата.

Вероятно бате Серги е имал предвид, че един ден ще играя в ЦСКА. Така и стана, през май 1964 г., малко след Европейското първенство за юноши в Холандия, се озовах в армейския отбор. Там ме заведе Манол Манолов – Симолията, който през последната година ми беше треньор в „Септември“. По същото време от „Локомотив“(Сф) пристигна и наборът Димитър Пенев.

В съблекалнята се озовахме с едни от най-големите футболисти на България за онези години. Там бяха вратарят Георги Найденов, Кирил Ракаров, Димитър Якимов, Никола Ковачев – Тулата, Никола Цанев, Пантелей Димитров, Иван Ранков и разбира се, Иван Колев, елитен играч не само у нас, а и в Европа. В такава компания много-много не може да се обаждаш, мълчиш и слушаш. Носиш и мрежата с топките, но това е в реда на нещата, нищо че сега младите го считат за срамно.

Отношението на тези наистина големи футболисти към нас, новобранците, беше различно. Ването Колев много обичаше да ни овиква, че не сме му подавали достатъчно пъти топката. На терена този човек притежаваше невиждан хъс и злоба. Държеше много на себе си. Преди мач екипът му винаги беше изпран и изгладен от съпругата му, да лъщи. Все гледаше да играе по фланга откъм централната трибуна, за да го виждат повече хора. Когато срещу нас излезеше „Левски“, Ването си имаше един номер – да приклекне и да спре топката със задник.

Естествено левскарите хич не го обичаха, защото им вкарваше голове. В един мач например им порази вратата с дълъг удар по диагонала, и то с левия крак. Друг път я извъртя на Иван Дервентски почти от корнера, с ляв външен. Изумителен майстор на топката!

Срещу претенциите на Ването спрямо нас, по-младите, най-често се застъпваше Георги Найденов, когото тогава запалянковците наричаха Вратаря на Републиката. Жоро беше един от малкото, които можеха да му се опънат. Добро отношение проявяваше и Ракаров, много възпитан човек, държеше се като баща с нас. За съжаление, тежка контузия сложи преждевременен край на кариерата му.

Друга голяма фигура беше Якимов, истински виртуоз с топката. Играта му доставяше голяма наслада на запалянковците. Във всяка футболна съблекалня са събрани хора с най-различни характери. Митата си падаше малко особняк. Но представленията му на терена бяха наистина забележителни.“

 

Прочетете още

088687dd7d3ca0c30dd8e80f7e8da3db

Библиотека, по-славна и от Маракана

Рио е изумителен, защото в него по един невероятен начин съжителстват футболът, ламбада и книгите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *