Начало / Свят / Джуно Диас за насилието в детството

Джуно Диас за насилието в детството

Junot Diaz migrantВъв въздействащо есе, публикувано в понеделник в Ню Йоркър, носителят на Пулицър Джуно Диас споделя своята болезнена и тежка история за изнасилване, преживяно като дете и как това травматично преживяване му повлиява като възрастен. В емоционалния текст, написан от първо лице, авторът споделя за преживяната депресия, гнева и самоубийсвените мисли като дете, разказва сп. Тайм, а също и за проблемите с интимността във връзките и влиянието на преживяното върху писането.

Диас описва носенето на „маската на нормалност“ като защита и мълчанието – той не казва на никого за преживяното. По-късно все пак той започва да споделя с родители, приятели, семейство. А с това есе прави историята си публична.

„Да, случи се и на мен.

Бях изнасилен, когато бях едва на 8 години. От възрастен, на когото напълно вярвах.

След като го направи, той ми каза да отида отново на следващия ден, иначе ще „загазя“.

И защото бях ужасен и объркан, се върнах на следващия ден и бях изнасилен отново.

Никога не казах на никого какво ми се случи, но днес го казвам на теб.

И на всеки друг, на когото му пука толкова, че да ме изслуша.“

Диас, който е от доминикано-американски произход, днес е преподавател в Масачузетския технологичен университет, а през 2008 г. спечели една от най-престижните награди в литературата с романа си „Краткият чуден живот на Оскар Уао“.

Травмата, преживяна в детството, преобръща целия му живот, води до тежки кошмари, отпадане от училище и опит за самоубийство. „Това пр**ба детството ми. Пр**ба юношеството ми. Пр**ба целия ми живот“, пише Диас: „Повече от това да съм доминиканец, повече от това да съм имигрант, повече дори от това да съм афроамериканец, изнасилването ми ме определи повече от всеки от тези фактори“. И продължава: „Бегло си спомням хлапето от преди. Травмата е като пътешественик във времето, който достига до най-отдалечените кътчета от живота ти и поглъща всичко преди нея. Остават само фрагменти“.

Диас пише още, че едва когато достигнал дъното, вече като възрастен, потърсил терапевт и започнал дългогодишния процес по излекуване: „След дълга битка и много неуспехи, терапевтът ми бавно успя да ме подготви да сваля маската си. Не постоянно, но достатъчно дълго, че да мога да си поема въздух, да живея“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *