Лира Литературно-рекламна Агенция
2016 г. измина, но книжният спомен за нея ще остане. В. „Ню Йорк Таймс“ попита различни знаменитости – писатели, актьори, спортисти, музиканти и журналисти, за книгите, които са ги впечатлили през изминалата година.
Предлагаме Ви някои от техните отговори:
Джуно Диас, писател, носител на „Пулицър“ за романа „Краткият чуден живот на Оскар Уао“
„Две прекрасни книги ме придружиха през тъмнината на последните месеци от годината. Първата е на Уесли Лоуъри – „They Can’t Kill Us All“ („Не могат да ни избият всички“) – разтърсващ репортаж от сблъсъците между полицията и младежките активисти, които избухнаха на расова основа и са най-бурните от 60-те години на 20 век насам. В своето изследване как и защо това движение се разпростира Лоуъри явно е говорил с всеки замесен навсякъде. Той разобличава расовото неравенство, което тегне над Америка и обяснява причините за неизбежната смърт на много млади хора. Книгата му е ключово четиво по темата.
Другата е графичната „Ghetto Brother” на Джулиан Волой и Клаудия Алеринг, която се явява биография на Бенджи Мелендес – един от основателите на страховитата банда от Бронкс през 60-те Ghetto Brother (Братът от гетото). Но подобно на квартала, в който е ситуирана, „Ghetto Brother” е многопластова: историята на многорасовия Бронкс с цветнокожите и пуерториканските общности, младежките банди, хип хопа и събуждането на Бенджи за коренните еврейски вярвания на семейството му. Ярко изрисувана, интелигентно написана – книгата е шедьовър.“
Салман Рушди
„Porcelain“, Мобил; „Sudden Death“, Алваро Енрике; „The Story of My Teeth“, Валерия Люсели; „The Little Red Chairs“, Една О’Брайън; „The Underground Railroad“, Колсън Уайтхед; „Beneath the Lion’s Gaze“, Маза Менгисте; „Нула К“, Дон ДеЛило; „The Gene“, Сидхарта Мукхърджи; „How to See“, Дейвид Сейл и въпреки че не съм прочел всичките: „The Complete Stories“, Кларис Лиспектър.“
Пол Саймън, музикант
„Това беше година, в която някои се опитаха да потънат в света на литературата, за да избегнат грозотата на президентската кампания. Но за мен беше по-трудно да се потопя в добра книга, отколкото да си легна рано и да загася лампите. Четох по-малко, но намерих удоволствие в „Нула К“ на Дон ДеЛило и в новата книга с поезия на Били Колинс „The Rain in Portugal“. Но книгата, която ме вдъхнови най-силно е „Half-Earth: Our Planet’s Fight for Life“ на Едуард Уилсън.”
Чух реч на Уилсън преди 10 години по време на TED конференция. Тогава той каза нещо за екологичните проблеми на земята, което помня и до днес. Оптимизмът му ми вдъхна надежда, въпреки че трябва да призная, че приложих малко от съветите му. Ако трябва да перифразирам това, което той каза: планетата ни има потенциал да е рай през следващия век, ако я запазим. Рай!
„Half-Earth“, която излезе от печат през 2016 г., е написана в по-тежки времена. Уилсън все още е оптимист за пътя ни в бъдеще, но потенциалът за планетарна катастрофа или най-малкото за изчезването ни е нараснал значително. Казано по-просто, ако не променим климатичните тенденции, които повишават нивото на световния океан и превръщат сушите и наводненията във всекидневие, последиците ще доведат до колапса на много екосистеми, които са дом на ключови за съществуването ни животни и растения.
Решението, предложено в „Half-Earth”, е Земята да се раздели на сфери – такива, в които човекът господства и са му достатъчни, и такива, които са оставени непокътнати и диви, както природата ги е създала. Предложението на Уилсън не е да третираме Земята като пъпеш за рязане. Той твърди, че на планетата съществуват достатъчно екосистеми и биоразнообразие, които можем да запазим и въпреки това да владеем останалите части по начин, който сме приели като нормален. Територии като Аризонската джунгла, секвоевите гори в Северна Америка, саваната на Серенгети, басейнът на река Конго и Антарктида са все още девствени и способни да поддържат разнообразието си. Подобен следва да е подходът и с океаните, които все още не са замърсени непоправимо. Според Уилсън хората трябва да възприемат ролята на пазители, а не на господари на Земята.
Като вид ние сме добре изучени, но същото не важи за средата, която създаваме. Точката, от която няма да има връщане назад, бързо приближава. Въпроси като човешки права, расизъм, демокрация срещу тирания и сексизъм са просто теми от човешкото съществуване. И няма да има нито права, нито човеци, ако не запазим планетата си. И все пак Уилсън е оптимист и вярва, че можем да опазим нашето бижу – планетата, ако си свършим работата. „Half-Earth” е задължително четиво, ако ни е грижа за живота на децата ни и техните деца, както и на всички живи същества. Рай!“
Карим Абдул-Джабар, баскеболна легенда
„Четенето е толкова важно за цветнокожите, за имигрантите и бедните, колкото не е за никоя друга обществена група. За мнозина четенето е път към по-доброто образование и оттам към по-добър живот, затова и залозите им са много по-високи, отколкото при тези, чийто път към изобилието е вече осигурен. Една от причините за важността на знанието чрез четене сред тези групи е, че то е преносимо. Малцинствата винаги са в риск да загубят построеното като резултат от политически решения. Деспоти и подтисници могат да отнемат дома ти, но не могат да отнемат знанията ти.
Поради тези причини винаги съм ценял четенето толкова високо, колкото и баскетболните си умения. В колежа и в НБА четях при всяка възможност. Когато възрастта измести баскетболните ми умения и се пенсионирах, все още притежавах всичко, което бях научил чрез четенето – знание за света и историята му, гаранция за критично мислене и способност за писане. Всяка година чета много книги – от исторически до политически, мистерии, дори поезия. Ето и любимите ми за 2016-а:
„Charcoal Joe“, Уолтър Мозли: Изи Роулинс е сред малкото цветнокожи персонажи в съвременната литература, който разрешава загадки с безкраен кураж и безстрашен ум.
„Between the World and Me“, Та-Нехиси Коутс: Заключенията на Коутс за расовото неравенство в Америка ще отекват с години сред афро-американската общност.
„The Warmth of Other Suns: The Epic Story of America’s Great Migration“, Изабел Уилкерсън: Задълбочено изследване, но на места и много лично четиво, за няколкото големи преселвания на афро-американци в САЩ през 20 век.
„Teaching My Mother How to Give Birth“, Уорсън Шайър: Този сборник със стихове на родения в Кения сомалийски поет представлява остро обвинение срещу войната и насилието над жените. Начинът, по който те се учат да живеят сред трагедията, е принизяващ, вбесяващ, но и вдъхновяващ.
Пълен сборник с творбите на Коул Портър: Портър е гениален при създаването на остроумни, интелигентни, разпознаваеми песни, които ще останат част от американската култура с векове.“
