Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Прочее днес имаме книги, не четем и гадаем с черти и резки, но дали сме по-смислени от езичниците? Туй, че възхваляваме всеки своя Бог писмено и че се сношаваме помежду си с помощта на буквите, прави ли ни по-горни от нашите непокръстени предци?
Човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род и му изпрати азбуките. Азбуките дадоха на човека буквите, с които същият се захвана да си записва думите и да строи с тях изречения. Тая игра със записването му допадна и от нея минута до днес той не секва да се омайва, редейки слова по граматическите канони, ала често пъти нямащи сходност с человеческите такива. Що да речем на подобни безумци?
Научили сме от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Да ни простят твърдящите това, ала не бива да мислим тъй – инак Го поставяме в много неловко положение. Ако всичко, що днес е писмено, снизхожда от Него, то или после издателствата са издевателствали над думите му, или пък по пътя нанадоле към нас те са претърпели значителна невнятност. А що да речем за онези писания, дето не само са ни затруднили с отсъстващото си достойнство, ами са направили тъй, че да губим своето? Колко книги са ни подбуждали да се презираме и злепоставяме, да се мразим и воюваме, да се завладяваме и унищожаваме! Мигар и те са дошли от Него? Отнюд!
Прелюбопитно е що биха съзрели някои различни от нас Божи твари, пристигнали от неведомите небесни селения и кацнали помежду ни. Множества от местни людски същества, застинали неподвижно и взиращи се в хартиени или други приспособления, където на безконечни броеници са закачени едни за други безчет букви. Или пръсти, които чукат върху букви, изографисани върху кубчета. Или нокти, боцващи други букви връз още по-ситни чаркчета, докато собствениците и на ноктите, и на чаркчетата крачат нанейде, несведущи за нищо край себе си.
Тия иноземни твари, и те дошли от Безпредела, където обитава Той, навярно много биха се удивили от тая им обсебеност. Наоколо птички пеят, пчели жужат, щурци свирукат, а тия четат ли, четат, пишат ли, пишат. И за какво го сторват всичко туй? След като и те, ведно с птичките, и пчелите, и щурците се превръщат наконец в пръст, а после Бог наново ги претворява в други птички, пчели, щурци и люде? Защо прочее тия людски същества не пеят, не жужат, не свирукат и не тържествуват, след като е видно, че и тъй може да възхваляваш Бога? Какво желаят да сътворят повече? Към що се домогват? Пред кого се възгордяват?
Същевременно други людски множества се колят и мятат огън връз себе си, и – ще повярвате ли? – веят хоругви, връз които тоже се четат изписани букви. Пак тези букви, ах, тези букви! Защо тогаз да ги възхваляваме? Че тия значи не са по-добри от чертите и резките, бадева са им низпослани!…
Туй е, което можем да заключим, скромно свеждайки глава, и нека ни бъде простено!
Има и други отговори, дето другаде ще кажем, а сега няма време. Така, братя, пропускайки разума, Бог е дал букви на людете, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.
Христос Воскресе!
П.П. Авторът проси опрощение за заглавието – уж е против буквите, а с букви си послужи. Но тъй е, грешни сме всинца – често едно пишем, друго вършим!
