Начало / Критика / Животът е твърде кратък за скучни книги

Животът е твърде кратък за скучни книги

Student Studying Hard Exam and Sleeping on Books, Tired Girl Read Difficult Book in Library

Блогърът Джанет Фришбърн разказва пред сайта ElectricLiterature за взаимоотношенията си с книгите, започвайки от есента на 2005-а година, когато е само на 17 години, живее в Париж, работи като детегледачка на новородено и е прочела общо около 90 книги. Интернет още не „яде“ времето на хората, а смартфоните са в бъдещето. Ето разказа й:

Нямах много приятели и затова четях книги – такива, които ми харесваха, но и такива, които не ми допадаха. Но дори и тях завършвах, защото имах чувството, че го дължах на автора. Харесваше ми да казвам на хората, че винаги завършвам всяка книга. Това звучеше забавно на партита, но показваше мания за перфекционизъм, а също ми носеше тревожност и силна самокритичност. В библиотеката ми имаше и сега има непрочетени книги и те ми тежаха – погледнех ли ги, се сещах за всичко несвършено.

В началото на 2016 г. взех решение да не си купувам нови книги, докато не изчета всичко, което имам. Това обещание не просъществува дълго, но доведе до друго – започнах да се питам защо инвестирам време в книги, които не ми доставят удоволствие? Десен години след онази есен в Париж спрях да се чувствам длъжна да завършвам всяка книга. По пътя научих две неща. Първо, никой не се интересува дали четеш всяка книга до края, с изключение на теб самия. Второ, осъзнах, че ще умра. Не утре или догодина, надявам се, но за разлика от 17-годишното ми аз, днес вече знам, че съм смъртна и това промени отношението ми към четенето. Не че преди не ценях времето си, но като пишещ човек мислех много повече за усилията, които авторът е инвестирал в книгата. И не ми допадаше пращането на тези усилия на вятъра. Но моите чувства бяха по-ценни от техните усилия.

Ироничното е, че именно една книга промени нагласата ми и тя е написана от будисткия учител Стивън Ливайн, който кани читателя да помисли как би изживял следващата година от живота си, ако знае, че му е последна. Книгата му ме накара да предприема много важни действия, като например да се извиня на някои хора, да пътувам и т.н., но също така промених някои навици, сред които и този да се насилвам да довърша всяка книга, дори тези, които не ми харесват или от които нищо не научавах. Може би някой ден ще се върна към тях, когато съм се променила. Но може и да умра, преди това да се случи, затова предпочитам да продължа напред.

Днес давам шанс на всяка книга в рамките на първите 25-60 страници в зависимост от общия обем страници, т.е. минимум 15%. Старая се да чета разнообразни неща от различни автори като пол, произход, възраст и т.н. Когато спрях да дочитам всяка книга, започнах да си давам повече време за това, което наистина ми харесват. И се оказа, че предпочитам тийнейджърски четива пред биографии. Звучи ви като недостатъчно литературно? Е, не ме интересува, животът е твърде кратък. Притеснявах се, че новият ми подход ще повлияе на общия обем прочетени от мен книги, но за миналата година те бяха над 75, въпреки че имах доста работа. Сред причините е и тази, че чета по-бързо, след като не ми се налага да преминавам през страници, които не ми допадат. А не е ли именно радостта от четенето основен смисъл на литературата?

Прочетете още

Collage 2018-05-13 16_43_26

5 причини защо децата да изберат Забавното лятно четене в Книжарници Хеликон

Яна АНДРЕЕВА, Хеликон Съборна Четенето на книги е омагьосващо! То е важно за децата и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *