Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на бестселъри Лусинда Райли преминава през много здравословни проблеми като по-млада, но благодарение на тях тя открива алтернативната медицина и акупунктурата, и вече не поглежда назад.
Лусинда (48 г.) живее в Норфолк със съпруга си Стивън (60 г.) и петте им деца. Казва:
„Докато бях на 18 нямаше дори и признак за здравословни проблеми. Тогава танцувах и бях в добра форма, но тялото ми се оказа под голям стрес, и след толкова активност ме събори ужасна треска.
Това е съвсем естествено, тийнейджърите го преживяват и за повечето хора дори не е кой знае какъв проблем. Но аз ставах все по-зле. Диагностицираха ме като носител на вируса на Епщайн-Бар, за който се счита, че причинява треска, и ако си позволях да се изтощя или стресирам отново, симптомите се връщаха.
Имах още един пристъп на треска, когато бях на 23 и просто рухнах. Вече бях актриса и омъжена, така че пристъпът ми стана бедствие, защото не можех да работя. Съпругът ми също беше актьор и финансите ни бяха несигурни.
Да съм принудена да лежа беше отчайващо, особено когато мозъкът ми е активен, въпреки че тялото ми ме е предало. Запитах се: „Какво ще правя с цялото това време? Какво съм искала да правя винаги?” Тогава написах първата си книга. Буквално я написах в леглото – 180 страници.
Приятел на баща ми – автор на много сериозни книги за литература, прочете ръкописа и каза: „Наистина, мисля че е добър.”
Така че продадох сватбената си рокля, за да си купя пишеща машина, написах текста, изпратих го на агент и получих три оферти за книгата.
Бях на седмото небе, защото не само че печелех, докато съм болна, но и можех да контролирам живота си. Когато си актриса, постоянно очакваш да ти се обадят с предложение и не можеш да правиш нищо друго, докато не ти позвънят.
Да се събудя сутрин и да си помисля „Добре, днес ще прекарам целия ден в писане”, беше абсолютен рай.
Понеже не е открит лек за Вирусът на Епщайн-Бар, се обърнах към алтернативната медицина. Когато шест годин по-късно се преместихме в Ирландия, започнах сериозно да я изучавам.
Всички там бяха запознати с алтернативните лечения, запознах се с хомеопат, който се погрижи за мен и крупа, от който бях заболяла заради влажния климат. Хомеопатията напълно го излекува и до ден днешен по този начин лекувам цялото си семейство, ако ми е по силите.
Най-голямото откритие за мен се оказа акупунктурата. Преди тринайсет години срещнах Рита – полякиня, която наричам „холистична мама”. По онова време моят лекар ми каза, че имам малка киста на яйчниците, която трябва да бъде премахната. Спомням си, че си помислих: „Това не ми звучи добре.”, така че отидох при Рита за първи път.
Тя току-що беше изучила петелементната акупунктура, която се фокусира върху дисбалансите, проявяващи се като физически или емоционални проблеми.
Петелементната акупунктура съществува от повече от 2000 години и е по-различна от обикновената акупунктура, тъй като иглите не се оставят в тялото, а леко се забиват в кожата.
Вече знам, че когато Рита ме удари с игла на правилното място, то е защото се нуждая от този вид разтърсване. След първата ми сесия тя ме успокои, че ще се оправя. Когато отидох на следващия сеанс, разбрах, че съм бременна с третото си дете, а кистата беше изчезнала. Рита продължи да ме лекува и по време на бременността.
Освен че беше закъсняла, дъщеря ми Леонора бе и позиционирана много високо, което беше напълно нормално за мен – не се притеснявах за разлика от лекарите. Всъщност те настояваха, че се налага да родя с цезарово сечение. Бях категорична, че ще родя по естествен начин, без упойка, така както родих предишните си деца, така че се наложи лекарите да опитат да обърнат бебето. Обаче единственото, което направи тя, бе да застане напречно. Това още повече убеди всички, че се налага цезарово сечение.
Обадих се на Рита и й обясних, че медицинският персонал е загрижен, че бебето може да се заклещи, защото съм прекалено тясна. По време на бременност трябва да се внимава много с акупунктурата, но Рита се появи с „мокса пръчици”, които тя освети.
Обиколи три пъти и двата ми пръста с димящите пръчици, а после повтори всичко малко по-близо. След това каза: „Утре бебето ще се обърне”.
Бях много скептична, но на следващия ден главата на бебето беше спаднала и седмица по-късно родих по естествен начин. Не знам за никакво лекарство според конвенциалната медицина, което може да постигне такъв резултат.
От тогава се срещам с Рита шест пъти годишно. Използвам терапията ѝ превантивно, не чакам да имам проблем, за да я посетя.
През годините открих други алтернативни лекарства, които действат при мен. Взимам ехинацея през зимата и масло от пореч, което е чудесно за хормоните. Също така спазвам много здравословна диета, защото страдам от целиакия, така че не мога да ям сладкиши, хляб или паста – всичко с глутен или пшеница. Може да е трудно, особено ако пътувам, защото не мога да си взема сандвич или сладкиш, затова ги замених с шоколад и чипс, както и много млечни продукти. Въпреки това запазвам едно и също тегло откакто бях на 18.
Тъй като имам проблеми с жлезите, които предизвикват треска, страдам и от проблеми с мускулите. Така че когато съм в Англия, посещавам остеопат всяка седмица, за да ми направи масаж.
Опитвах се да диктувам романите си на диктофон, вместо да седя на компютър. Начинът ми на писане е интензивен – завършвам първата чернова на книгите си много бързо, работя по 16 часа на ден и забелязах, че използвайки компютър, съм забравила да седя правилно и да си почивам. Припознавам се толкова много с героите си, че все едно имам раздвоение на личността.
Когато не пиша, пътувам по света, за да популяризирам книгите си. Това ми изцежда ми силите, но вярвам в превантивните качества на алтернативната медицина. Вярата е ключът. Ако не вярвате, няма да проработи – толкова е просто.
По същия начин е важно да отхвърлите от живота си и нещата, с които не сте съгласни. В един момент, когато треската ми се повтори, бях диагностицирана със синдрома на МС. Помислих си: „Това не е вярно. Не страдам от МС, защото не го искам.” Мисля, че е опасно човек да си сложи подобен етикет, защото просто ще рухне. Много хора не знаят достатъчно за алтернативната медицина, така че когато се разболеят, се паникьосват, приемайки конвенционалната терапия.
Те са свикнали да приемат хапчета без да задават въпроси. Напълно уважавам официалната медицина – ако имам главоболие, разбира се, ще взема парацетамол. Рита например, винаги казва директно на човека, дали може да му помогне, или трябва да се обърне към лекар.
Не разбирам защо да не проучим алтернативните методи и да използваме заедно и двата начина.
Материала подготви: Мариана Рангелова, „Хеликон-Славейков“, източник:express.
