Лира Литературно-рекламна Агенция
Малко преди Великден 2018 няма да ви разказвам за вярата и суеверието, за делниците и празниците, за манталитета и обичаите, не съм в настроение и за поредното мрънкане, но понеже съм отново на път и пак съм с любими и свои хора, ще ви разкажа за един бъдещ документален филм. Обичам документалните филми, вече две мои творби участваха в програмата на София Филм Фест, „Резерват Северозапад“ има около 200 хиляди гледания в ютюб. Та ето какъв ще е гръбнакът на следващия ми филм. Не се притеснявам предварително да споделям плановете си, а и написано тук, то ще бъде нахвърляно в текст, ще бъде основа за сценарий, нещо, което не правя обикновено, снимам само с идея в главата, без написани черно на бяло думи.
Става дума за това, че на 3 март всяка година се извършва тържествена проверка-заря, в която се споменават, поменуват и славят имената на героите, участвали и загинали в борбите за свободата на България. Тези борби почват от Паисий и продължават чак до 1885 г. и 1908 г., до Съединението и Независимостта. 24 май е хубав празник, 1 ноември също, налага се постоянно всяка година да опресняваме паметта си. И можем да правим това, като проучваме миналото, като се ровим в архивите и се опитваме духом да се върнем в онова време. Когато в проверката-заря изреждането на имената премине през онези, чиито портрети са в коридорите на училищата, стига и до имената на Георги Кондолов и Христо Арнаудов. За техния живот и дело знаят по-малко българи, но все пак и те са в първия ешелон на героите ни. Как обаче историята решава кои са за първия и кои са за втория? Докъде заслугите на един човек, участвал в подготовката на Освобождението и в няколко исторически битки, го подреждат сред най-знаменитите и славата му се носи през вековете? И защо въпреки героизма си той може да остане непознат?
Кольо Радев Черкеза е роден през 1850, с 2 години е по-малък от Войводата. Израства в Бяла Черква (някога село Горни Турчета), ученик е заедно със своите братя Тодор и Петко Радеви в училището на Бачо Киро. Какъв ли баща са имали, Радю Рачев се е казвал… Какъв ли баща са имали тези три момчета, тези трима мъже, че да израстат така непокорни и свободолюбиви! Тодор и Петко загиват в битката край Дряновския манастир. Бачо Киро, учителят им, е заловен и с достойното си поведение печели симпатиите и на противниците си в съда. Един турчин прави опит да спаси живота му, като го изкара невменяем, с психически отклонения. Но Киро Петров Занев заявява пред всички на висок глас и на чист турски: „Пушка на рамо турих, правдата си да диря излязох, въжето си на врата сам метнах!“. Неговият ученик Кольо Радев убива за отмъщение двама черкези. Оттам възниква неговият прякор – Кольо Черкеза. И преминава Дунав. През май 1876 се качва на Радецки в Турну Магуреле. Остава жив след разбиването на четата. Може би е знаел някакви тайни относно смъртта на Ботев. Онази неразгадана до днес смърт, свързана по някакъв начин и със сина на Баба Тонка Обретенова…
Залавят Кольо Черкеза някъде във Врачанския балкан. Представям си го понякога като онзи герой от Вазовия разказ, как баба Илийца му помага да оцелее. Влиза в престрелка с турците, негов другар е застрелян, а той е заловен, затворен и малко по-късно освободен с амнистия. Следва нов арест, разпитват го пак и го возят към Търново с официално нареждане да бъде съден и с неофициално да бъде убит по пътя. Успява да избяга отново и да премине пак в Румъния. Няколко месеца е живял с хъшовете, някак си е преживявал, няма кой да разкаже какво и как е било. На 22 май 1877 се записва като опълченец във Втора дружина – първа рота и е зачислен като преводач в отряда на генерал Михаил Драгомиров. Участва в битките за освобождението на Свищов и Велико Търново. Може би и в боевете на Шипка. Живее в Бяла Черква, после в Павликени, през есента на 1885 на възраст 35 години той се включва в Сръбско-Българската война. Участва в похода до Пирот като доброволец. През 1900 се преселва в Бяла Слатина. Защо е предприел такава стъпка на тази възраст? Каква е тайната на този войник от втория ешелон на българските революционери?
Единственият гроб в двора на белослатинската църква е този на Кольо Радев – Черкеза, умрял през 1927 г. след операция в Александровска болница. Моят прапрадядо.
