Лира Литературно-рекламна Агенция
25 март − Благовещение е прекрасен ден, тържество на пролетния разцвет и на святата женственост. Всеки разбира смисъла му по своему, но всички сме обединени от една надежда – за благи вести в нелеката, но затова пък благословена женска орис. В навечерието на Благовещение „Хеликон Пловдив-Център“ посрещна една жена, с която градът се гордее. Проф. д.н.к. Мария Шнитер, пpепoдавател в Плoвдивcки унивеpcитет „Паисий Хилендарски“, специалист по медиевиcтика, антpoпoлoгия и религия. Сериозно име в научните среди на редица европейски държави. Правнучка на един от първите архитекти на Пловдив − Йосиф Шнитер. Срещата премина под наслов „Боготворена в образ на жена“, защото книжарите са хора на думите и вярват, че Словото, облечено в плът, е произлязло от Дева Мария. Те празнуват раждането на духа, за който разказва повече самата Мария Шнитер.
Имате ли свой личен ритуал, с който отбелязвате Благовещение?
В България е доста разпространен един обичай – жените си избират ден от месец Март и в зависимост от времето на този ден, гадаят каква ще бъде годината за тях. Моят ритуал е вече от години, винаги „избирам“ 25 Март, защото това е един от моите 4 „имени дни“ и се чувствам особено свързана с този празник.
Защо именно Мария е била избрана от Архангел Гавриил, притежавала ли е добродетели, различни от тези на другите хора?
Да. Според апокрифното „Евангелие на Яков“, което има изключително висок авторитет сред ранните християни, раждането на Мария е белязано с небесно знамение – родителите ѝ Йоаким и Анна са вече възрастни и почти изгубили надежда да имат своя рожба. От самото си зачатие (празникът му се чества на 9.12.) Мария е избрана и обречена да служи на Бога. Празникът Въведение Богородично (21.11.) отбелязва нейното посвещаване в служение в Йерусалимския Храм, където тя израства и е обучена в тази особена форма на отдаване на Божията воля, която ще ѝ бъде нужна по-късно, за да извърши своя истински голям подвиг – да приеме съдбата си с благодарност и покорство и да отдаде за спасението на човеците най-скъпото си – своя Син.
Според фолклора Благовещение е свързано с редица правила и забрани. Не е ли това желание да се сведе божественото до всекидневието?
За истински вярващия човек всекидневието е проникнато от божествено присъствие. Границата между тях не е и не може да бъде ясно очертана. Фолклорните обичаи, свързани с празника, го поставят сред един важен цикъл на древните пролетни празници, които са обединени от общия смисъл на пробуждането на новия живот в природата след края на зимата. Това „възкръсване“ на растения, животни и хора не случайно стига до своя апогей с празника на Христовото Възкресение.
Мислите ли, че връзката на човек с Бог е по-силна, когато е словесна. В този смисъл как да разбираме „благата вест“?
Да. Словото, което човекът отправя към Бога в отговор на полученото от Него чрез свещените тектове послание, е най-сигурният път към богопознанието. „Благата вест“, донесена от архангел Гавриил, оповестява началото на новозаветната епоха – епохата на спасението на човеците от първородния им грях чрез жертвата на Сина Божи, който е и Син человечески. В срещата на Мария с вестителя виждаме пресичането на божественото и земното, доближаването на човека до Бога. И за тази мисия е избрана жена…
Образите на жени в историята все повече се митологизират, придава им се свръхестествено значение. Вие как гледате на тази тенденция?
Ако имате предвид жените в световната история, убедена съм, че е крайно време тяхната роля да бъде изнесена „в светлината на прожекторите“, защото тя е не по-малко важна от тази на мъжете. Живеем все още в патриархален свят, където историческият разказ се създава „от мъже и за мъже“, но не бива да забравяме, че зад всеки велик мъж стои поне една не по-малко велика жена… а за тези жени знаем малко.
Има ли проекции на Дева Мария в съвременната култура, за които не подозираме?
В предсмъртния си албум канадският певец Ленард Коен изпя песента „You want it darker”, за да изповяда своята готовност да поеме в последния си път. Рефренът на песента е древната еврейска дума „Hineni, hineni“, което в английски превод е „I’m ready, my lord“. Този израз се използва в няколко ключово важни моменти в Библията – напр. в момента, когато Бог възлага на Моисей тежката мисия да поведе юдейския народ през пустинията от робството към свободата. Същата дума използва и Богородица, за да покаже своята готовност да приеме Божията воля – „нека ми бъде според както си казал“:
Лука, гл 1:26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 И ангелът ù рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 И ангелът в отговор ù рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
Нека си дадем сметка, че това жертвено обричане на Бога, от което тръгва спасението на цялото човечество, е поверено на една крехка девица! Това е истинско преобръщане на отношението към жената, която до този момент се е възприемала единствено като отговорна за първородния грях (Ева). Неслучайно често химнописците наричат Дева Мария „втора Ева“ и настояват, че „чрез жена дойде смъртта сред хората, но чрез жена дойде и животът и спасението“. Поставяйки жената на пиедестал, този божествен избор ѝ възлага огромна отговорност, но и признава нейната сила да се справи с нея… Защото жените – както в миналото, така и днес − имат удивителната сила да движат света и да го спасяват отново и отново от кризите, в които мъжете го вкарват.
Наскоро излезе Вашата книга „Пътища през православния ритуал“. На кого повече помага спазването му − на служителя в църквата или на обикновения човек?
Разбира се, че участието в православния ритуал (и във всеки ритуал) за „обикновения човек“ е въпрос на избор. Ако това включване не е само формално, ако се прави не само защото „така се прави“, ако се разбере истинският смисъл на случващото се в храма, това дава на вярващия човек една устойчива опора при търсенето на смисъл в нашия труден и объркан живот.
Въпросите зададе Людмила Еленкова
