Начало / Интервюта / Катерина Хапсали: Свидетели сме на един от тъмните мигове за човечеството през този век

Катерина Хапсали: Свидетели сме на един от тъмните мигове за човечеството през този век

Новото издание на романа „Гръцко кафе“ и Денят на благата вест са повод да говорим с писателката Катерина Хапсали
  unnamed
Книгата, която спечели популярност на своята авторка и доста награди, включително „Цветето на Хеликон“ през 2016 г. неотдавна излезе с нова корица, дело на художника Дамян Дамянов. От нея намира изход като от лабиринт пътят на сърцето, напомнящ и на аромат, който се вие от чаша кафе. Почитателите на Катерина Хапсали знаят историята за съкровената изповед на майка към невръстния ù син, за останалите ще е удоволствие тепърва да я открият.    

-Г-жо Хапсали, тази година отбелязването на Благовещение е по-особено, заради войната. Затова ще цитирам  ваше актуално изречение от „Гръцко кафе“, с въпроса – как приемате случващото се в Украйна на фона на този празник?

„В някои дни есемесите бяха единствената ми връзка с реалността. Но това ти не можеш да го разбереш. Само майките с малки деца могат“.

-Истината е, че нямам нужда от конкретен фон – бил той празничен или не, за да наблюдавам какво се случва в Украйна и да имам твърда позиция по въпроса. Абсолютно чудовищен е вихърът, който връхлетя тази страна и промени живота на толкова хора буквално в рамките на часове… Недопустимо е пред очите на целия свят да се сриват градове и съдби, да загиват невинни граждани, върволици от майки с деца да прекосяват граници в търсене на спасение, но без никаква ясна идея как всъщност ще продължи съществуването им.
Представяте ли си само какво е изведнъж да трябва да преобърнеш живота си и да поемеш към пълната неизвестност и несигурност? При това носейки отговорност за детето или децата си, за възрастни родители, за беззащитни същества като домашните любимци…
Опасявам се, че сме свидетели на един от наистина тъмните мигове за човечеството през този век, който обаче няма да бъде последен. Всичко в този свят е навързано в серии от често пагубни събития, които трудно успяваме да прекъснем по веригата, след като веднъж кутията на Пандора е отворена.
Колкото до Благовещение – за мен лично този празник е символ на надеждата и очакването. Всяко дете само по себе си е обещание за един по-добър възможен свят. Но какъв свят предлагаме всъщност ние, възрастните, на нашето по-светло продължение?
-Още при първото издание на книгата ви, ме впечатли темата за суетата. Ако тя е контрапункт на суровата душевна сила на повечето герои, как се промени отношението ви към нея след седем години? Въобще – днешната Катерина каква е ?
-Това е все пак литературно интервю, нали? Тоест, интересувате се от мен като автор, не от личния ми свят, надявам се – иначе това би било тема за разговор в жълта медия, каквато не сте. Тъй че ще ви отговоря по следния начин, когато ме питате каква е „днешната Катерина“ : седем години след първото издание на „Гръцко кафе“ авторът в мен е още по-любопитен и нетърпелив да открива нови литературни светове и да ги показва на хората. В писането винаги има и доза суета, разбира се, но тя е по-скоро свързана с изпипването на текста, с това да сътвориш и предложиш на четящата публика най-добрата версия на историята, която носиш в себе си. Творческа суета е и няма почти нищо общо със светската.
-Вие пишете и рецензии за книги, как ви изглежда общата картина на българската литература в момента, съизмерима ли е с чуждестранната? 
-Няма как да говорим за „обща картина“ в литературата. Разнообразието от теми, похвати и жанрове е огромно, а и личният почерк на творците дава своето отражение върху пъстротата на литературния калейдоскоп. Да, аз пиша често рецензии на книги и се въодушевявам истински от добрите попадения на съвременни автори. Такива има и в българската литература, в никакъв случай не бива да подценяваме родните творци.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
снимка: личен архив на Катерина Хапсали

Прочетете още

blagoveshhenye-364324-zpSjfgfe-1024x576

„Иконата“

Никой не беше я виждал без грим. Висока, кракът винаги като излязъл от струг, чорапът …