Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Наскоро общината или който е там реши да постави разделителни мантинели по софийския булевард „Симеоновско шосе”. Още като видях ламарините и си рекох: „Мале-е, кога ли някой ще се нацепи в тях!” Не чаках дълго. Ей го днес при магазин „Фантастико” един мерцедес така се нанизал по дължина, че за малко да се разреже като франзела на две половини – лява и дясна. Добре, че кренвиршът вътре е оцелял, струва ми се.
Не се хваля, че съм лош пророк – това не всеки го може, просто ви казвам.
Свидетели сме как всякаква сган се качи на автомобил и върти произволно волана както ù дойде. Това да помисли малко, да съобрази кво би станало, ако… няма такива екстри. Настъпвай педала и пайте се, нещастници!
Един такъв юначага от Мало Бучино преди месец едва не утрепа мои приятели на „Цар Борис III”. Чий го е дирил насреща им в тяхното платно така и не разбрах, но и той ги нанизал, както тоя – мантинелата и добре, че колата им излезе здрава. Еърбеци, меърбеци – лежаха седмица в „Пирогов” със счупвания и натъртвания, а и още с труд дишат. В съседната стая пък, обграден от въздишащи почитателки, бил виновникът за това. Той бинтован от глава до пети като мумия, а те го гледали с ей-такива очи, сякаш е герой. Герой е, нема що! Анимационен. Даже – реанимационен.
Пак са имали късмет моите приятели, че малоумникът, дето ги е набучил, е бил от Мало Бучино. Не ми се мисли, ако беше от Големо.
Та думата ми е за българския водач на моторно превозно средство. За българския шофьор. Това, дето го пише в заглавието, е само половината истина, да знаете. Сетете се ква е цялата.
Защо ли? Ама как защо, вижте колите – имат компютри, сензори, релета, лампички, сто неща, дето показват дали всичко им е наред или те подсещат, ако не е. Къде такива лампички у нашия герой, да показват дали всичко му е наред? Те му светват чак като се набучи. И тогава ела та гледай. Цялата природа и общественост е виновна, само не и той.
Като валнат три капки дъжд – ставало много хлъзгаво. Паднат ли пет снежинки – защо не са изчистени. Щото нашият е решил да си кара летните галоши целогодишно. А бе, баба ти едно време да не би пилотни снегорини да са я съпровождали. Карала си е жената и в сняг, и в пек. Но не, българският шофьор иска всичко да му е тип-топ.
Той например, като даде мигач, за да се престрои в другата лента, очаква другите да замръзнат, светът да спре. Зер – престроява се. Не му ли направиш път на секундата, българският шофьор се зъби, криви лице, псува и те обижда на „български шофьор”.
Същият тоя на светофар няма да даде мигач. За кво да дава – да си го хаби. А и кви са тия край него, че да им дава отчет! Айде по мантинелата – пардон – по допирателната!
Това дрифтове, засичания, слаломи насред града са нищо. Който го е страх, да не сяда в кола. Ама изтървал волана, нахакал се някъде и умрял. Дреме му, другия път ще внимава.
В Студентски град например е като в много от американските градове – кола до кола и тук-там някой недоумрял пешеходец. Виждам как напоследък вузовете приемат студенти и с двойки, но съм почти сигурен, че имат някакво вътрешно правило да не записват тези от тях, които нямат кола.
Не искам да продължавам. Всеки от вас може да си допълни картинката с още толкова примери, че целия интернет няма да ни стигне. Все пак, както сме свикнали да казваме, на всеки може да се случи. Тъй че да ни пази Господ от българския шофьор… и от себе си!
Ще завърша така: хора, това че някой има книжка още не го прави водач на МПС. Не става само с книжки. А с книги – дебели, много и постоянно. Четене му е майката. Акъл е нужен за водач на МПС. И не само на МПС.
Но за това може би някой друг път. По повод някоя друга мантинела.
