Начало / Критика / За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, докато твори

За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, докато твори

211237_bЛюбина ЙОРДАНОВА, Лондон

Съвсем скоро на български език излезе ново издание на знаменитото есе на Вирджиния Улф „Собствена стая“ (ИК Колибри, преводач Иглика Василева).
Именно от тук можем да прочетем паметното изречение „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“, което всъщност е метафора на женската свобода и независимост. Четенето на тази книга е истинска наслада и вдъхновение от таланта и интелекта на една от най-забележителните писателки в световната литература, която завладява читателя с поглед към детайла, с изключителна деликатност и поетичност.

Улф умело проследява творчеството на английски писателки и разсъждава върху качеството на тяхната проза. Векове наред жените са били принудени да отглеждат деца, да се грижат са домакинството и да подкрепят съпрузите си. Те не са имали шанса и свободата да учат, да изследват, да пътуват, да откриват (неща, които днес приемаме за даденост). Ето това е причината мъжете да са по-продуктивни писатели, откриватели и изобретатели от жените, а не защото са по-умни и надарени. Без да имат време за себе си, жените няма как да генерират идеи и да създават качествена проза (Кристина Росети, Джейн Остин, сестрите Бронте, Джордж Елиът са едно малко изключение). За това се иска материална сигурност и уединение, до които те не са имали достъп. Странното е, изтъква Вирджиния Улф, че жените са били най-обсъжданият обект в мъжката проза, а в същото време не са имали възможност подобаващо да застанат от другата страна.

Тук, в това есе, тя създава и един от най-вдъхновяващите женски образи в литературата, който се превръща в движеща сила за много феминистки организации след това – Джудит Шекспир – сестрата на Уилям Шекспир. Също толкова надарена с богато въображение като брат си, но неспособна да развие таланта си, заради това, че като жена е била ограничена, а съдбата ѝ предварително решена. Тя умира млада, без да има възможността да се осъществи като поетеса. А за финал Вирджиния Улф казва, че всъщност духът на Джудит може да бъде възроден някой ден благодарение на всяка една жена, която има смелостта и свободата да пише това, което мисли и силата да отстоява себе си, независимо от условията, в които живее.

Колкото и феминистко да звучи, основната цел на Улф е била да нарисува една реалистична картина за неравностойно място на жената в обществото чрез езика на фикцията. Тя задава въпроси и търси отговори, а не се опитва да изтъква единия пол и да унижава другия.
„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа.“

И тук темите, върху които разсъждава са много по-сериозни, отколкото изглеждат. Влиянието на парите, същността на творческия акт, образованието, писането като проява на безпристрастност, хомосексуализмът…

„За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, докато твори. Пагубно е да си само мъж или жена в пречистен вид.“

 

Прочетете още

Virginia_Woolf_1927

Вирджиния Улф – жената, която претвори понятието роман

Преди 75 години Вирджиния Улф отне сама живота си, след като през цялото си време …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *