Лира Литературно-рекламна Агенция
Безкрайно талантливата жена е обладана от демоните на миналото
Записва името си като една от първите модерни писателки – доказвайки, че е трудно да се раздели интелектът на мъжки или пък женски. Книгите ѝ, възгледите ѝ са обаче видимата част на айсберга, който представлява самата тя. Онова под повърхността се оказва с годините много повече. И в крайна сметка то я завлича на дъното.
Израства в голямо викторианско семейство
Макар и от различни бракове на родителите, децата у дома са общо осем. Всичко уж е в тон с порядките, но… малката Вирджиния все плаче. Големият ужас за нея всъщност е Джералд, некръвният ѝ брат, който е и с 12 години по-голям. Става жертва на сексуалните му посегателства, въпреки че е на крехките десетина годинки. От кошмара я спасява единствено нейният дневник – излива в него цялата си болка.
А семейството наистина е почтено. Бащата на Вирджиния е сър Лесли Стивън, който е сред основателите на кръга Блумсбъри. В дома им редовно се отбиват Хенри Джеймс, Джордж Елиът и други величия на епохата. Майката също е с добро положение в обществото.
Но именно внезапната ѝ смърт утежнява още повече положението на 13-годишната тогава Вирджиния. Връзките между членовете на сложната и без друго фамилия се усложняват допълнително. А онова, което предстои за младата девойка, наистина се оказва ад.
Сега насилниците вече са трима
Наред с Джералд, системно я тормози със сексуалните си посегателства и другият ѝ некръвен брат, Джордж, който е с цели 14 години по-голям от нея. Всичко това е съпроводено и с психически тормоз, който докарва Вирджиния наистина до лудост.
Убежище намира в библиотеката. Тихите ѝ занимания обаче дразнят баща ѝ. Педантичен и строг след смъртта на съпругата си, той решава да превъзпита мълчаливата и покорна Вирджиния. Така тя изцяло се превръща в жертва на трима мъже от собственото си семейство.
„Животът с тях е – пише в дневника си, – все едно съм затворена в клетка с диво животно.” Облекчението идва, когато е вече на 22. Баща ѝ умира и се появява възможността да се премести, като остави така зад гърба си своите братя и мъчители.
Злото обаче е сторено
Младата жена вече страда от резки смени на настроенията, за които се предполага, че са следствие на биполярно разстройство. Нервните кризи се задълбочават и след смъртта на баща си дори прекарва известно време в клиника.
Пак семейството обаче се оказва спасително за Вирджиния Улф. Вече с кръвните си сестра и брат Ванеса и Ейдриан купуват къща, която бързо се оказва привлекателна за свежите умове от тяхното поколение.
Към това се прибавя и любовта – срещата ѝ с Ленард Улф, докато е в колеж, наистина отваря чисто нова страница в живота на Вирджиния Улф. Точно неговото име приема след сватбата през 1912 г. Тогава е на 30. Връзката им е емоционална и богата – включително на творчески отношения. Двамата създават и „Хогарт прес” – издателството, с чието лого излизат повечето нейни книги.
Това е и най-щастливият ѝ период
Като се има предвид трудното, изпълнено с насилие у дома детство, е нормално, че тя се изправя срещу обществените норми. „Не искаме жената да е само украшение за мъжа, без да има право да се намесва в каквото и да било”, казва например.
Лошото е, че сенките на миналото периодично превземат съзнанието на все по-уважаваната и четена авторка. Винаги самокритична до крайност към текстовете си, тя пише от 1905 г. Постепенно се превръща в една от най-видните фигури на модернизма. Запазено е и мястото ѝ в литературното общество на Лондон и Великобритания. Една след друга се появяват „Към фара”, „Нощ и ден”, „Орландо”.
Големите усилия на волята ѝ са насочени към това редовните психически сривове да не повлияват отношенията в по-тесен или широк кръг. Така или иначе, постепенно тя става все по-мнителна към начина, по който пише. След като завършва „Между действията”, изпада в дълбока криза. Депресията ѝ се задълбочава и от разрушенията на започналата Втора световна война.
Ужасяващото е, че самият Ленард усеща какво се случва със съпругата му. Добре познава нервните ѝ сривове, но въпреки това не е по силите му да ѝ помогне. Така се стига до фаталната дата 28 март 1941 г. Близката река Оуз се оказва призвана да отнесе всичките ѝ демони в отвъдното. Вирджиния пълни джобовете си с камъни и поема към неизвестното. „Ти ми подари възможно най-голямото щастие”, пише в предсмъртното писмо до своя съпруг.
Ленард Улф открива дневниците на непрежалимата си съпруга
И едва сега разбира пълната степен на опустошението, което е владеело Вирджиния. Там е истината за нейната самота, депресия, изолираност и нежелание да общува – най-вече с другия пол. Погребва я в собствената си градина.
„Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие”, пише още в последното си писмо писателката. И така повдига завесата към своя живот, в който всяка написана дума е означавала може би и пролята сълза. От авторка, преведена на повече от 50 езика и смятана за една от най-големите романистки на миналото столетие.
