Начало / Автори / Вирджиния Улф – тъжната истина за домашното насилие

Вирджиния Улф – тъжната истина за домашното насилие

Безкрайно талантливата жена е обладана от демоните на миналото

woolf

Записва името си като една от първите модерни писателки – доказвайки, че е трудно да се раздели интелектът на мъжки или пък женски. Книгите ѝ, възгледите ѝ са обаче видимата част на айсберга, който представлява самата тя. Онова под повърхността се оказва с годините много повече. И в крайна сметка то я завлича на дъното.

Израства в голямо викторианско семейство

Макар и от различни бракове на родителите, децата у дома са общо осем. Всичко уж е в тон с порядките, но… малката Вирджиния все плаче. Големият ужас за нея всъщност е Джералд, некръвният ѝ брат, който е и с 12 години по-голям. Става жертва на сексуалните му посегателства, въпреки че е на крехките десетина годинки. От кошмара я спасява единствено нейният дневник – излива в него цялата си болка.

А семейството наистина е почтено. Бащата на Вирджиния е сър Лесли Стивън, който е сред основателите на кръга Блумсбъри. В дома им редовно се отбиват Хенри Джеймс, Джордж Елиът и други величия на епохата. Майката също е с добро положение в обществото.

Но именно внезапната ѝ смърт утежнява още повече положението на 13-годишната тогава Вирджиния. Връзките между членовете на сложната и без друго фамилия се усложняват допълнително. А онова, което предстои за младата девойка, наистина се оказва ад.

Сега насилниците вече са трима

Наред с Джералд, системно я тормози със сексуалните си посегателства и другият ѝ некръвен брат, Джордж, който е с цели 14 години по-голям от нея. Всичко това е съпроводено и с психически тормоз, който докарва Вирджиния наистина до лудост.

Убежище намира в библиотеката. Тихите ѝ занимания обаче дразнят баща ѝ. Педантичен и строг след смъртта на съпругата си, той решава да превъзпита мълчаливата и покорна Вирджиния. Така тя изцяло се превръща в жертва на трима мъже от собственото си семейство.

Животът с тях е – пише в дневника си, – все едно съм затворена в клетка с диво животно.Облекчението идва, когато е вече на 22. Баща ѝ умира и се появява възможността да се премести, като остави така зад гърба си своите братя и мъчители.

Злото обаче е сторено

Младата жена вече страда от резки смени на настроенията, за които се предполага, че са следствие на биполярно разстройство. Нервните кризи се задълбочават и след смъртта на баща си дори прекарва известно време в клиника.

Пак семейството обаче се оказва спасително за Вирджиния Улф. Вече с кръвните си сестра и брат Ванеса и Ейдриан купуват къща, която бързо се оказва привлекателна за свежите умове от тяхното поколение.

Към това се прибавя и любовта – срещата ѝ с Ленард Улф, докато е в колеж, наистина отваря чисто нова страница в живота на Вирджиния Улф. Точно неговото име приема след сватбата през 1912 г. Тогава е на 30. Връзката им е емоционална и богата – включително на творчески отношения. Двамата създават и „Хогарт прес” – издателството, с чието лого излизат повечето нейни книги.

virg

Това е и най-щастливият ѝ период

Като се има предвид трудното, изпълнено с насилие у дома детство, е нормално, че тя се изправя срещу обществените норми. „Не искаме жената да е само украшение за мъжа, без да има право да се намесва в каквото и да било”, казва например.

Лошото е, че сенките на миналото периодично превземат съзнанието на все по-уважаваната и четена авторка. Винаги самокритична до крайност към текстовете си, тя пише от 1905 г. Постепенно се превръща в една от най-видните фигури на модернизма. Запазено е и мястото ѝ в литературното общество на Лондон и Великобритания. Една след друга се появяват „Към фара”, „Нощ и ден”, „Орландо”.

Големите усилия на волята ѝ са насочени към това редовните психически сривове да не повлияват отношенията в по-тесен или широк кръг. Така или иначе, постепенно тя става все по-мнителна към начина, по който пише. След като завършва „Между действията”, изпада в дълбока криза. Депресията ѝ се задълбочава и от разрушенията на започналата Втора световна война.

Ужасяващото е, че самият Ленард усеща какво се случва със съпругата му. Добре познава нервните ѝ сривове, но въпреки това не е по силите му да ѝ помогне. Така се стига до фаталната дата 28 март 1941 г. Близката река Оуз се оказва призвана да отнесе всичките ѝ демони в отвъдното. Вирджиния пълни джобовете си с камъни и поема към неизвестното. „Ти ми подари възможно най-голямото щастие”, пише в предсмъртното писмо до своя съпруг.

Ленард Улф открива дневниците на непрежалимата си съпруга

И едва сега разбира пълната степен на опустошението, което е владеело Вирджиния. Там е истината за нейната самота, депресия, изолираност и нежелание да общува – най-вече с другия пол. Погребва я в собствената си градина.

„Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие”, пише още в последното си писмо писателката. И така повдига завесата към своя живот, в който всяка написана дума е означавала може би и пролята сълза. От авторка, преведена на повече от 50 езика и смятана за една от най-големите романистки на миналото столетие.

Бележки за живота на Вирджиния Улф: Красимир Проданов
Снимки и илюстрации: Isis, Literary Hub, Owlcation и Epocha plus

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

maxresdefault

Пет впечатляващи факта за Дж. К. Роулинг

Създателката на Хари Потър издаде тази година и нова книга The Ink Black Heart е …