Светлозар Жеков е автор на книгата „Богомилството – светлината на бездната“. Без да има амбиции за научност, хасковлията прави сериозен езотеричен анализ на едно възникнало по нашите земи движение, което е помогнало на мнозина да открият друг смисъл отвъд материалния свят.
Господин Жеков, защо според вас темата за богомилството не се изчерпва с времето, а напротив, за нея пишат все повече хора?
В началото на XX в., около 35 години след Освобождението, всички интелектуалци – писатели, философи, даже и политици, са изразявали позиция по въпроса за богомилството, писали са статии. Даже тогава е бил организиран инициативен комитет за честване на десет века от създаването на богомилството. Може би днес интересът е продиктуван от това, че почти всичко, което излиза за богомилите, е в положителна светлина. От една страна, те са представени като чисти хора, за разлика от онези, които наблюдаваме в съвремието. От друга, говорим за типично българско движение и то е повод за самочувствие на българина, кара го да се гордее, че и той е дал нещо на света.
Защо сте нарекли книгата си „Богомилството – светлината на бездната“?
Това е една стара легенда от окултизма, според която Хермес се е срещнал с бог Озирис, той го издигнал нагоре и му показал какво е Земята – една тъмна бездна. Но когато човек се свърже с духовното, той започва да свети. Понякога тази духовна светлина се изразява в аурата му – тя става бяла и блестяща, както при Христос. Когато той се преобразил пред своите ученици, те го видели в бели и блестящи одежди. По същия начин били богомилите, които са изповядвали ранното християнство. Погледнати отгоре, само техните аури, само техните тела са светели.
Каква е същността на богомилството?
Богомилството е едно християнско езотерично учение. Христос слязъл на Земята, той дал учението на Бога, като проповядвал, че в човека се намира божественото и там неговият „аз“ трябва да израсне. Девет века по-късно се появили душите на богомилите, които били със силно развит „аз“. Предани на Бога, те непрекъснато се молели и чрез своята вяра направили възможно възкресението. А кладата и кръстът били прекия им път към Бог. Както казва Христос: „Търсете тясната врата и прекия път“. Богомилите са го намирали.
Мнозина твърдят, че богомилите владеели тайни практики, с които осъщестявали директно връзка с Бога. Заради тези практики ли са били преследвани?
Само посветените в степен съвършен можели да изграждат директна връзка с Бога. Самия ритуал носи името Consolamentum (Освобождението). Това е уникален християнски ритуал, който съвършените богомили, катари и албигойци са прилагали в два случая в живота на вярващия – при посвещаване в по-висока степен и при предстоящата смърт. Consolamentum е вероятно последното тайнство, което Христос е дал на апостолите, а по-късно и на съвършените богомили и катари. Това всъщност e преминаване на тялото от грубата материята към полева енергийна форма. Ето защо от ритуала са се интересували както крале, царе, папи и патриарси, така и съвременните учени и специалните служби на най-развитите държави.
Как са ги възприемали обикновените хора по онова време?
Краткият отговор е: с възхита, вяра и доверие в богомилските водачи. Обикновеният човек е живеел много трудно между девети и дванайсети век. Често са се водили войни, които са причинявали разруха на стопанствата, появата на много хора с увреждания, просия, неграмотност, загуба на собственост и т.н. От друга страна, богомилските общини функционирали успешно в тези трудни условия и главните социални проблеми се решавали с общи усилия. Любовта към човека, равенството и справедливостта били основните принципи за функциониране на общината. Тези основи създавали авторитета и уважението към богомилството от страна на обикновените хора.
Социално явление от такъв мащаб могло ли е да съществува без подкрепата на държавата? Знаем, че Боян Мага, който е основоположник на движението, е бил брат на цар Петър. Как държавникът се е отнасял към духовника?
Цар Петър не е пречел на своя брат Венеамин или Боян Мага, както е по-известен. Богомилите не са отричали държавната власт, но не са искали да участват в нея. Те са се намесвали, или давали своята помощ само когато народът и държавата са били застрашени от голяма опасност. Това е било по времето на цар Самуил, богомилите са участвали в неговата войска и са пострадали от жестокостта на римския император Василий II. След това цар Калоян покровителствал богомилството и не е откликнал на писмото на папата да унищожи тази ерес. При Цар Иван Асен II също са имали закрила. Следващите владетели обаче са били противници на богомилството, като цар Борил, който прави известния събор, на който се осъждат богомилите и 200 хиляди души напускат България.
На какви източници стъпва вашата книга?
Първият е учителят Петър Дънов, после Рудолф Щайнер – създателят на антропософското общество, базирам се и на Николай Райнов, който през 1933 г. отива заедно с Благой Мавров и Никола Трифонов в музея в Малта, там те се докосват до оригиналните богомилски творения – книги, картини, икони. Четвъртият е ученикът на Дънов Влад Пашов, той пише една книга за богомилите като част от осемтомната поредица „Пътят на бялото братство през вековете“.
Има ли връзка между богомилството и теорията за квантовия преход, така популярна напоследък?
Учението за квантовия преход е поредното учение, разпространено от Бялото братство, което присъства от възникването на човечеството, та до ден днешен. Бялото братство е в основата на египетската култура, то съществува по времето на Зороастър в Средна Азия, когато се развива Месопотамия, при Моисей, при Орфей и траките, след това с идването на Христос, на богомилството в България, на Щайнер в Германия… така че, това е един непрекъснат процес, в който духовното слиза на земята и обхваща човечеството.
Разговора води: Людмила Еленкова