Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
А Емо – компютърджия. Разбира и от хардуер, и от софтуер. И от книги. Запален читател е, следи новите заглавия и купува всичко, което опитният му поглед преценява като интересно. Нямаше как да пропусне и последния Дан Браун. Американецът не бълва продукцията си като мнозина свои събратя, издава по книга веднъж на няколко години и за феновете му тя е събитие.
Стоим в предколедната привечер на един ветровит ъгъл и бързаме да споделим най-важните си впечатления от „Произход”. Единни сме по тезата, че Хомо сапиенс бързо преминава в новата си разновидност Хомо техникус, Хомо компютерус или еХомо, на кой както му харесва. Че в близко бъдеще една част от нас – вероятно тези, които могат да си го позволят – ще се превърнат в някакъв хибрид между живо същество и изкуствен интелект. Чипове, датчици ще подават информация до персоналния ни компютър и ще следят жизнените ни функции, инпланти ще коригират различни наши дейности, информацията от нас навън и обратно ще стане бърза, надеждна и детайлна. Различни химически агенти ще контролират емоциите ни и ще изострят мислите ни. Наночастици ще циркулират из кръвоносната ни система и ще лекуват болестите ни в зародиш. ДНК-то ни ще търпи корекции, които ще променят и нас, и децата ни… Да не изреждам повече – и в книгите, и в киното този тематичен тренд отдавна е завладял аудиторията и има своите поддръжници и противници. А и мнозина, дори и днес, имат вече в тялото си я пейсмейкър, я изкуствена става, я присаден орган. Ясно е, че човекът вече не е чистото природно същество отпреди два века.
Конкретно за следващата книга на Дан Браун Емо смята, че в нея той ще задълбае в обективния характер на еволюцията. Че ще завърти нещата около оня експеримент, споменат в „Произход”, който цели да докаже, че има ли достатъчно време, мутациите и качествените скокове в материята са неизбежни. Ще видим. Тъй или иначе, тъкмо сега, пред Коледа, този бърз прелет над вечните въпроси ми идва добре.
Логиката на свръхкомпютъра в романа е желязна: Първо сме имали много богове, после един, нормално е да стигнем до положението да нямаме нито един. И всичко да бъде решавано от полезността, от науката. Добре, но свръхкомпютърът като че ли не отчита едно просто нещо – не боговете или богът са най-важните, а вярата. И ако заменим вярата в религиите с вяра в науката, а себе си – не, променяме ли принципно нещо? Или просто сменяме едно божество с друго – с всичките произтичащи от това последствия.
Най-същественото в една система от ценности е нейната позитивност, съзидателност. Би ли съдържала това една нова, изградена само върху науката система? Да, десетки векове религиите са ставали причина за войни, унищожение, масова гибел. Ала едно управлявано от науката бъдещо общество ще премахне ли човешката склонност да унищожава противника си или ще я трансформира в друг вид насилие? Ноам Чомски и Андре Влъчек изнасят потресаващи факти как дори и в наше време уж развитото западно общество извършва масови геноциди в различни точки на света, ръководено единствено от корпоративните или финансовите интереси на малък брой страни, присвоили си ролята на царе на света. Тогава само религиите ли са развъдникът на братоубийствени страсти или просто е заложено в човека да сее смърт, а благовидно да представя това като битка за върховни ценности? Защо религиозните различия се оказват най-удобното прикритие за далеч по-користни подбуди? Че по какво толкова се различават те, щом всичките са съгласни, че Бог е любов?
Два дни след кратката ни среща, застигам Емо и жена му Тинка нагоре по баира. И те като мен са излезли в слънчевия следобед да разкършат снаги след празничните трапези. Поздравяваме се и ги питам:
– Към параклиса ли?
– Не ходя там – отвръща Емо. Нямам нужда от обяснения, агностицизмът му ми е известен. Все пак добавя: – И да отидем, няма да вляза вътре.
– Да… Аз самият съм със смесени чувства.
И те продължават към хижата, а аз криввам по пътеката към параклиса, изпускайки момента да се пошегувам: „Разбирам, че не ти трябва Христос. Имаш си Христина.”
Истината е, че всички катерим една и съща планина. Само пътеките ни са различни.
