Лира Литературно-рекламна Агенция
Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Венцислав Божинов, отличен за книгата си „С аромат на тютюн“ :
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Аз съм щастлива жертва на куп случайности, заради които сега работя като редактор, пиша учебници по литература и преподавам фолклористика и етнология, а в откраднатото време пиша разкази.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Надявам се, българският писател да не е нещо по-различно от писателите по света. Ролята на писателя не бива да е нещо повече от това да пише добре. Тази е писателската роля, която аз виждам, но съм убеден, че това е една от най-отговорните роли въобще.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Всеки автор, до който съм се докосвал, по свой начин е участвал в моето изграждане на пишещ човек – дори и тези, които не са ми допадали. Не бих препоръчал автор на младите хора, бих препоръчал да четат. Човекът чете интимно, наум съвсем отскоро въпреки хилядолетното си съществуване като разумен вид. Представете си – хиляди години без лична книга и лично време за четене. Четящият човек е свободен човек и днес той не бива да се отказва от това.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Със сигурност, ако не пишех, щях да чета – с второто поне не рискувам да се изложа, ако пазя в тайна това, което чета.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?
Сериозна критика у нас наистина няма, въпреки че има сериозни критици. Критическият им глас не се чува заради липсата на ясни роли. Днес всеки може да говори, каквото иска.
Ако трябва да сравня сегашната литературна ситуация с ученически купон без родителски надзор, ще кажа, че купонът е време, в което се вършат щуротии, но и време, в което някой може да се влюби или да сподели любовта си, някой може да се напие, а друг – да се опияни. Надявам се, че участвам в „безкритичния“ литературен купон с нещо, което прилича на красива любов и на опиянение.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
За мен е особено важна, защото съм номиниран от хора, които разбират от литература. Така от „Хеликон“ компенсират „отсъстващия“ критик.
И друго – тази номинация ме представя на читателя. Разбира се, след това оставаме само двамата – аз и той, и от мен зависи дали читателят ще остане доволен от това, което ще си кажем.
